Здравейте!
Историята е следната. От около две години тренирам усилено. В залата срещнах мъж, треньор, който силно привлече вниманието ми. Бях забелязала, че ме снима докато тренирам. Реших да започна да тренирам с него, за да се сближим. От самото начало той се държеше странно. Тъй като имах познати във фотнеса, видимо се дразнеше, когато общувах с тях. Когато му задавах въпроси, отговаряше с по една дума. От поведението му аз също се смутих и някак се блокирах с времето. Накрая просто тренирахме, без дори да си обелваме дума. В един момент той започна да ми обяснява как подарявал цветя на разни жени, започна да се заговаря с мацки из фитнеса, правейки се че не забелязва, че съм дошла... Освен това когато и да му пишех под някакъв претекст никога не ми отговаряше. Ядосах се и реших да взема нещата в свои ръце. Започнах да го ухажвам, но той все се притесняваше, отговаряше с 1 дума или въобще не отговаряше. Един ден тпй ме покани да излезем и не дойде на срещата. На другия ден се сцепи от извинения. Все ме забравяше уж все незнам си какво, аз все се изнервях и се разсърдвах, но в последствие ми минаваше, тъй като знаех, че не го прави от сърце, а от срам. Соряхме да тренираме някъде в този период на взаимоотношенията ни, но аз продължих да посещавам същия фитнес, за да го виждам все пак. Всеки път, когато ме видеше, очите му светваха. Сигурна съм в това. Започнах да си го свалям явно, но извън залата. Пишех му, предлагах му да излезем, да се видим, но... все се дърпаше. Един път се нави да отидем на разходка до едно село. През цялото време беше напрегнат. Нищо не каза... хем се ръпчеше, хем като му предложих да си тръгваме още преди да сме стигнали не искаше. Бяхме интимни, естествено аз направих първата крачка о за това. След това изчезна безследно. Пишех му по 1 път в седмицата да се видим, но той дори не отговаряше. Изобщо... От толкова кълчене от моя страна, за да го опозная дори не помня точно хронологията на събитията но общо взето го чаках по много и в момент, в който той придобиваше увереност, след 1-2 месвца усилия от моя страна и предприемаше крачка, аз вече бях изнервена и му се изрепчвах... Признах му чувствата си, той каза, че си има приятелка... Излъга естествено. Друг път ми каза, че не иска с никого нишо, защото няма какво да даде, трети път, че си харесвал друго момиче и после пак си имал приятелка... По коледа не ми говори 2 седмици, защото му подарих книга, той ми пожела да намеря истинска любов, а аз му казах да не го приема като свалка, а като опит за сближаване, че искам да сме приятели имах предвид. Той се разсърди и така 2 седмици всеки ден се извинявах... той ни вест ни кост. Накрая му казах, че искам пак да тренираме за да го провокирам да отговори. Запопнахме тренировки. Той започна да ме сваля, видимо. Пишеше по 2 реда някакви неща и после веднага лека нощ. Пак започна да обръща внимание на някакви мадами, да ходи да им помага в упражненията, може би с цел да се прави на мъж. Аз съм му признала чувствата си вече, нянолко пъти дори, обяснила съм му, че искам да сме поне приятели... ама поведението е същото, ако го закача нещо следва бърз отговор и чао лека нощ лека вечер, че съм зает. Въпреки това поведение, забелязвам, че се съобразява с всичко което кажа и наистина го променя. Но все пак тази неувереност не знам как да я преодолея, нямам толкова търпение. А под това пиведение прозира наистина стойностен чивек, с какъвто аз бих искала да бъда... Не знам какво да мисля, не знам какво да правя и не знам до колко сис труват усилията... Главният ми въпрос е, има ли чувства според вас, струва ли си да продължавам да опитвам да спечеля доверието му, да отстъова и да минава от мен, първата крачка да е моя... Не знам, доста време загубих без резултат и сега хем ми се свидят усилията, да ги загърбя с лека ръка, хем вече не знам какво да правя, нямам идея дори...
