Здравейте отново!
Имам нужда от съвет относно ситуацията, в която се намирам.
Преди месеци се запознах с едно момиче. Срещнахме се един-два пъти в обща компания. Аз направих някакъв опит през социалните мрежи да си уредя среща с нея, но нямаше успех. Мисля, че имаше товар от връзката, в която е била. От тогава поддържахме оказионалнен контакт от време на време.
Около 14.02 тази година обаче, тя ме потърси и беше доста настоятелна. Случи се така, че си уредихме среща в моята квартира. Имаше повечко алкохол и нещата ескалираха. Тя направи първата крачка и нещата отидоха до кревата. Лошото в случая е, че имах проблем и сексът не се случи, защото имах проблем с ерекцията.
Още от сутринта обаче тя започна да ме игнорира. Все пак каза, че “не го е почувствала много”. Гледах да не я притискам одобено до вчера, когато се опитах да се уговорим да се видим. Разбира се, тя отново ме игнорира. Не ми стана приятно и я конфронтирах, за да разбера причината и помолих за конкретика. Под предтекст, че не иска да бъде груба даде някакъв тъп отговор. После каза, че “е избързала и това не е ок”.
Накрая обаче призна, че сексът не ни се е получил, но би предложила да сме приятели, защото смята, че има са какво да говорим и прочее.
Аз й обясних как виждам въпросната вечер и къде са моите и нейните грешки (все пак за секс са нужни двама). Казах й, че не е защото не я харесвам или не ме привлича сексуално. Просто грешките придизвикаха едно притиснение в мен, че няма да се справя и не кожах да се отпусна. Разбира се, опитах се да го представя с усмивка и без драми.
Подчертах, че не се интересувам от приятелство с нея, защото смятам, че има сексуално и друго напрежение между нас, което няма да го позволи.
Принципно смятам, че ако двама души се харесват, един първи неуспешен опит не би попречил на отношенията им. Това й бе казано два пъти, но не получих обратна реакция.
Просто мъжкото ми достойство е доста наранено. След въпросната вечер се чувствах много гузно и ме беше много срам, просто подозирах, че съм я отблъснал с това. Едва събрах смелост да й пиша: “Хей, как си?”.
От 19.02 (въпросната вечер) трудно заспивам, получавам сърцебиене, будя се нощем и доста рано сутрин. Сърцебиене получавам и когато мисля за цялата ситуация с нея. Чувствам се гузно, унило и някак виновно, че имах този проблем с ная. Някак си все едно имам паник атака и съм обсебен от тези мисли. Абе с една дума, много ми е тъпо, че я разочаровах.
В мен има някаква вътрешна борба няколко доста правилни мнения:
1/ да се откажа, защото тези неща не се насилват;
2/ игнорирането й ми казва, че тя или така бяга от конфронтация;
3/ или просто е човек, който лесно захвърля другите;
4/ просто въобще не ме харесва, съдейки по липсата на отговор на това, че ако харесвал някого, давал втори шанс.
Сам за себе си не мога да реша дали искам да продължа с това момиче, за да мога някак си да завъртя нещата. Или просто да я дефинирам като лош човек и да се откажа. Просто въпросите напират, хем искам да се откажа, защото тя ясно ми показва, че трябва. А от друга страна, не мога - искам да се реванширам за нея и за себе си.
Ще бъда благодарен за съвет, макар че не мога да задам ясен въпрос, на който да се отговори.
Поздрави!
