В България психотерапията, все още, не е достатъчно разбираема област за много хора, което ме провокира да седна и да пиша. Смятам, че е важно, защото липсата на яснота по темата отвежда хората по криви пътеки и спира потенциалното им развитие.
У нас все още доминира идеята, че проблемите, болките и симптомите биха се решили с помощта на магия или рецепта – бързо, с пасивно участие от страна на потърпевшия, рязко и завинаги.
Почти всяка физическа или душевна болка в живота ни е резултат от път, който сме извървели или, по който продължаваме да вървим. За да настъпи промяна и развитие е необходимо да осъзнаем какво ни е тласнало по този път и как можем да сменим посоката.
Пътят е процес – не еднократно действие, затова и оздравяването е процес и няма как да се случи изневиделица.Виждали ли сте рана, която се затваря за няколко секунди и не оставя белег?! Не отричам чудесата в медицината, но те са около три процента и ако се надяваме на това ще пропуснем ежедневния си шанс за движение, стоейки пасивно на едно място.
В практиката ми постоянно се срещам с хора, които се озовават при мен или мой колега след множество опити да открият панацея – леят се куршуми, правят се магии, бъркат се отвари, редят се пасианси, приемат се какви ли не вещества, посещават се специални места,… А времето тече. Понякога описаните по-горе методи може да имат ефект, но за кратко и после нещата се връщат. Както казах има и изключения, не искам да съм крайна, но в тези случаи, обикновено, хората са успели да извършат дълбинна трансформация, да променят посоката си и „магиите" се явяват парче от пъзела, но не и цялата картина.
Познавам прекрасно тежестта на болката и парещата нужда да се освободим, час по-скоро, от нея – изпитвала съм я лично и съм я съпреживявала множество пъти в работата си. Точно върху тази нужда стъпват „продавачите на илюзии", както ги нарича Хорхе Букай в една от книгите си.
Пациент означава търпелив и това не е случайно, за да извървим пътя към здравето е необходимо търпение и осъзнатост! Понякога може да тичаме в определени отсечки, друг път да пристъпваме бавно и внимателно, случва се да се върнем назад, за да се засилим или да спрем и да съзерцаваме известно време пътя, за да се ориентираме, понякога се губим, друг път прелитаме с лекота огромни разстояния. Всичко това е част от процеса.
Психотерапията е насочена към процеса, тя вярва в търпението, в пътя и акушира при раждането на чудесата отвътре. Чудеса, които превръщат гъсениците в пеперуди, а не камъните в злато. Е, въглищата могат да се превърнат в диаманти, но това също е процес!
Автор: Ирина Кирякова - Позитивен психотерапевт
