Здравейте! Аз съм момиче на 22 и ще се радвам, ако получа някаква помощ или поне някакъв съвет!
Не знам как точно да започна..., но някак си имам чувството, че трябва да се върна малко назад във времето за да мога да обясня, горе долу какво се случва... Ще започна със това, че баща ми е сляп поради злопоука и никога не ни е виждал. С майка ми се запознали много млади и много скоро след като той е ослепял... Те били влюбени, но баща ми винаги е знаел, че животът на майка ми ще бъде тежък ако тя реши да заживеят заедно, затова той многократно я отблъсквал. Майка ми обаче не се отказала от него въпреки, че е тийнейджър-инвалид, в много тежка депресия заради това, че току-що е загубил зрението си.. Следователно той нарочно не и обръщал внимание, ходел по други жени, не се прибирал вкъщи, излизал само с компанията си и постоянно е пиел, като си е мислел, че няма никакъв шанс, която и да е жена да го обикне и да го гледа цял живот, като инвалид. Не след дълго обаче, се случило така, че майка ми забременява с мен и му поставила ултиматумът- или да се оженят или да ме вземе и никога да не се видят повече! Баща ми продължил със същия си начин на живот, но след няколко години някак си, майка ми успява да се пребори с него и да го накара да повярва, че може да живее пълноценно. След години борба той най-накрая се превърна в един истински грижлив и любящ баща, въпреки,че характерът му е доста сложен.. Тъкмо започнахме да живеем щастливо и да се чувстваме добре и преди 5 години разбрахме, че за съжаление баща ми е болен от Левкимия.. Това се отрази много на семейството ми и някак си ни промени.. Слава Богу болестта за сега, се контролира успешно... С 2-3 думи исках някак си да обясня, че в семейството ни винаги се случват някакви трагични моменти, точно когато сме най-щастливи.. (Били сме ограбвани няколко пъти с много големи суми, които са ни възпрепятствали от нов дом, били сме лъгани и измамени от най-близкии хора, приятели и дори роднини, крадени са дори животоспасяващите лекарства на баща ми струващи непоносими суми и още много, много на брой ситуации, които няма смисъл да изреждам, но се надявам, че схващате за какво иде реч..) Ако попитате баща ми или майка ми да се определят със една дума, то тя ще бъде- "Карък"... И така години наред този карък, някак си ни промени.. Започна едно напрежение помежду ни, станахме някак черногледи, изнервени, постоянно си повишаваме тон и сме сприхави и кисели, всякъш всяко нещо ни дразни.. не знам как да го обясня, но се отчуждихме. Аз още от малка съм си бунтарка и им създавам допълнителни ядове, за които днес искрено съжалявам, забърквала съм се във какви ли не бели, но това е минало.. Та както и да е, мисля, че е време да премина към съществената част, която ме доведе тук. Както казах по-рано, бедите при нас идват когато се щастливи.. И точно така и стана и този път.. Тъкмо намерих своето щастие, прекрасен приятел, мечтана работа, преместих се в собствено жилище и дори започнах собствен бизнес и някак си най-накрая се почувствах пълноценна и ето злото пак почука на вратата ни... Този път става въпрос за майка ми... От няколко години тя не е същата и много често се вманиачава по някакви неща, които нарича свои "хобита". Хей така от няколко години тя просто се събужда един ден с някаква идея и започва да се вманиачава по нея.. Първо беше фитнес... купуваше си екипчета и там най-разни добавчици, гирички и тем подобни.. След това стана фризьорка, след това заряза и това и стана рибарка, отново харчене на пари за въдици, корди, кукички и най-разни, заряза и това след това реши, че ще става търсачка на съкровища или иманярка ли не знам какво точно и аз, и този период продължи най-дълго, до такава степен се вманиачи по тези неща, че от сутрин до вечер тя не ставаше от компютъра, четеше някакви исторически книги, статии, учеше различни стари езици, интересуваше се от археология и тем подобни... Сигурно четеше около 5-10 книги на ден нон-стоп, спря да готви, спря да чисти, спря да се грижи за себе си, спря да се грижи за баща ми, спря да се грижи и за бизнесът им, без който просто оставаме на улицата... Ставаше изключително нервна и раздразнителна когато някой я прекъснеше, идваха ни гости и тя дори не забелязваше, че са там... дори не ни чуваше, когато чете, и това просто ни вбесяваше, дори един ден заради това, че я прекъснах за 1 секунда ми разби носа... Този период започна преди 5 години, малко след като разбрахме, че баща ми е болен и продължи до скоро. Най-лошото, което някога си съм си представяла се случи... Винаги съм приемала майка си като идол, като супер герой ако щете, като нещо божествено и.т.н, винаги съм я имала за много силен човек и съм и имала респект! И преди 3 месеца това което се случи ме разби... Един ден я помолих да ме закара до университета понеже трябваше от там да пътувам до Благоевград и на другия ден да се прибера.. тя не ми отказа и тръгнахме, по пътя обаче тя ми каза, че не се чувства много добре и ме попита дали не искам да си хвана такси, аз казах няма проблем, но след малко тя каза не не, мина ми ще си те закарам... На другия ден вечерта дойде да ме вземе от една бензиностанция и ми каза следното: Мамо случи ми се нещо много лошо.... Тогава аз просто замръзнах. Каза ми, че на предишния ден след като ме закарала и се случило нещо в колата докато кара, всякаш я ударило ток по главата и почувствала се едно душата и излезнала от тялото и се виждала отгоре докато кара, каза ми, че много се уплашила и веднага спряла колата и звъннала на баща ми да дойде да си я вземе... На другия ден баща ми се обади и ми каза, че нещо става с нея и да дойда веднага да я видя.. Тя не беше тя.. не знам как да го обясня, но все едно да гледате някого в очите и да виждате през него.. беше бледа и притеснена, говореше всякакви странни небивалици, с една дума държеше се буквално като полудала! Плачеше след това се смееше след това идваше за малко на себе си и пак отново.. Не можеше да спи една седмица, сънуваше кошмари, беше в депресия и дори халюцинираше, че вижда всичко "в старо време" или черно бяло... Много ни изплаши и веднага я заведохме на психиатър, които нищо не ни каза, освен, че ще се оправи и просто и назначи антидепресанти. Докато ги пиеше се виджаше огромна разлика и имаше ефект, но ги пи 10 дни и след това ги е спряла без да ни каже, а трябваше да ги пие 1 месец и след това отново да отидем на доктор... Но ние не знаехме, че не ги пие и тя действително изглеждаше добре, освен, че продължаваше да е разсеяна и да забравя много често някакви неща... Вчера всичко изведнъж започна от начало... същите симптоми, но този път забравя много по-често и е много по-разконцентрирана, но липсват "виденията".. Не знам какво да правя изключително много съм притеснена за нея и изпадам в нещо като депресия може би от 1 месец, спя по 2-3 часа и не знаем какво и е...Мога да допълня също, че участваше в някакъв много странен форум в който беше изключително активна и дори подозираме, че е някакъв вид секта, която и е промила доста мозъка, тъй като говори постоянно за други светове, измерения и някакви такива неща, но не мога да съм сигурна... Моля ви кажете ми какво да направя как да постъпя, как да и помогна? Къде да я заведем? Как да обясня на малкия си брат, които е 5 клас какво се случва.... Тя разбира, че не е добре, но не можем да я накараме да отиде на доктор, не иска и да чуе за това.. мисли си, че ще се оправи от само себе си...
Съжалявам за прекалено дългия си пост, но притеснението ми е огромно и не мога да спя, имах нужда да споделя това с някого... Благодаря предварително!
