Всички ние в един или друг момент от своя живот се нуждаем от обучение, за да научим нещо ново за нас, с което да допълним своето лично развитие или да приложим в работата си. Но сблъсквайки се с новата и непозната материя, тя може да ни се стори непонятна и да ни накара да се почувстваме така, сякаш сме изправени пред някаква бариера, пречеща да се справим с усвояването на обучението, все едно то не е за нас.
В търсене на причините, обуславящи именно това усещане, е проведен следният експеримент:
Набира се група от хора, за да решават един тест, като групата се разделя на две подгрупи. На участниците от първата подгрупа се съобщава, че са част от нея, защото са високопотенциални въз основа на уж направени предварителни наблюдения, а на участниците от втората подгрупа е обяснено, че са в контролна подгрупа за нормални резултати. Всъщност разделението в подгрупите било напълно случайно, а не на база на някакви конкретни заслуги. Накрая се оказало, че онази подгрупа, на която е съобщено, че е високопотенциална, изкарва по-добри резултати на теста. Това се повтаря с различни хора в поредица от тестове със същия краен резултат.
Наблюдаваният ефект е заложен и в концепцията за „самосбъдващите се предсказания”, а е познат още и като „ефект на Пигмалион” по името на един скулптор Пигмалион от известната легенда, който сътворил скулптура на много красива жена и се влюбил в нея, а тя оживяла по-късно, а също е познат и като ефект на Розентал, до колкото той първи ползва термина „ефект на Пигмалион” в книгите си.
Днес е широкоизвестно това, че очакванията, вярванията, убежденията на хората определят до голяма степен реализирането на същите тези очаквания, вярвания, убеждения. Залегнало е като основополагащ елемент в редица модели и концепции. Така според модела на Вайнер причинните характеристики за водещото до успех или до неуспех поведение са свързани преди всичко с начина, по който човек сам възприема себе си, като не забравя и полаганите усилия. Изследванията на Вайнер сочат, че въпросното самовъзприемане е свързано с т.нар. локализация на контрола. При вътрешна локализация на контрола човек възприема събитията като подвластни изцяло на неговия собствен контрол и обратното при външната локализация на контрола.
Та според Вайнер, ако едно лице приписва успехите си предимно на вътрешни, а не на външни причини, то ще има по-голям стремеж към по-високи резултати, а също така и ще отчита по-голяма удовлетвореност от това, което прави и ще има по-добро самочувствие накрая. В резултат и ще поставя пред себе си все по-високи и по-високи цели.
Аналогично, когато някой си обяснява неуспехите си с липса на способности, това не е означител на липсващи способности, а е белег на ниска самооценка, която предопределя слаби очаквания и предварително предаване, стартиращи ефекта на доминото с краен резултат, който е неуспех.
Съществуват тренинги, които помагат на хората да си обясняват неуспехите си не с липса на способности и с липса на начин да се справят, а с недостатъчно положените усилия от тяхна страна и по този начин да си влеят увереност в собствените сили и да се справят успешно в обучения, където преди това са се проваляли.
Първата стъпка по пътя към успеха е изхвърлянето от съзнанието на бариерата, която човек сам си поставя пред себе си с израза: „Аз не мога”.
За ефективното усвояване на обучението, могат да са от полза и някои хитрини:
1. Насочване на вниманието не да се зазубря, а да се разбере смисъла.
2. Ако текстът идва много сложен, той се раздробява на части и те се опростяват, докато не се изчисти всяка неяснота.
3. Стремежът е да се запомни логиката, смисъла на текста, а не съставните му изречения.
4. При възпроизвеждането на текста е желателно да се ползва вариант на езиков изказ, удобен и ясен за човека, който учи, а не да се подражава на изказа на автора на текста.
Автор: психолог Людмила Боянова
