Избираме ли какви да бъдем и какви да са резултатите от действията ни?
Първо искам да уточня понятието „чиста” свободна воля. Тя означава пълен контрол върху последствията от нашите желания и действия. Например, ако искам да съм супергерой с възможности за левитация, би трябвало да мога да стана такъв. Свободната воля от чист вид означава пълен контрол над резултатите от желанията ни, без ограничения, както и пълна отговорност за тях.Това мое желание би било невъзможно за осъществяване поради ограничения, предопределящи неизпълнението му. Следователно съществуването на свободна воля в чист вид би трябвало да се отрече, защото има ограничаващи обстоятелства, които могат да бъдат наречени „детерминанти”. Те ни спират по пътя на осъществяването на някои от стремежите ни.
Повечето психолози приемат идеята, че поведението, желанията, възможностите и въобще цялата личност на човека са съвкупност както от свободна воля, така и от детерминационни фактори. Ще приема това схващане за истина. В този случай личността на човека би могла да се представи като съотношение между свободната воля и детерминационните фактори (обстоятелствата), последните от които действат като съпротивление. Следователно вероятността за успех или неуспех на нашите действия ще се определя от посоченото съотнoшение. При по-добро съотношение е по-вероятно човек да постигне дадена цел. Неслучайно често сме чували за някой, че е „преодолял себе си”. Всъщност той е преодолял съпротивлението (детерминационните фактори). В случая с потенциалното ми желание да имам свръхспособности, ограниченията са твърде силни, доста по-силни от моята мотивация и амбиции, което предопределя крайния ми неуспех и няма како да направя за да променя това.
Да се върнем на т. нар. чиста свободна воля. Както споменах по-рано, тя задължително води до желания резултат.Когато имаме избор между няколко опции, ние винаги ще изберем най-правилната, т.е. най – благоприятната. Например,ако някой ни предложи да ни даде една избрана от вас сума измежду 20,40, 60, 80 и 100 лв ние имаме, условно казано, 2 опции – или да вземем максималната сума – 100 лв., или да изберем някакво друго решение, каквото и да е.
Неизбирането на максимума означава, че ние имаме някаква причина за този избор. Избирането на максимума, от друга страна, също не е избор, тъй като при отсъствието на пречки, ние винаги избираме максимума. Ако трябва да избираме между 20 опции ще изберем тази, която е най-удачна. В случай, че не направим най-удачния избор, не вземем най-логичното решение, това ще е детерминирано от някакви лични характеристики, т. е. ще има основателна причина за „грешния избор”, например, може да имаме неправилна представа за правилен избор и впоследствие да съжаляваме (или пък не). Свободната воля от чист вид означава, че винаги ще получаваме максимума. Когато волята надделее над съпротивлението (обстоятелствата/детерминантите), ние можем да вземем избор без да сме сериозно ограничени.
Ако приемем, че съществува липса на ограничения, в 100% (!) от тези случаи ние ще вземаме максимално положителните за нас решения. Т.е. самата свободна воля е детерминирана, тъй като предварително се „знае”, че ще вземем „правилното решение”. Тук възниква въпросът „ Ами престъпниците? Те „жертва" на обстоятелствата ли са?”. Отговорът е „да”. Обективно те нямат вина. Но те трябва да бъдат съдени с цялата строгост на закона, както и да им бъде вменена вина, тъй като негативните последствия и вината биха били силни детерминанти за предотвратяването на рецидив.
Идеята за детерминизма би ни помогнала да сме по-емпатично настроени един към друг и по-благосклонни към себе си, казвайки си „всеки на моето място би бил същият човек”.
