Замислих се над изневярата.
Преди години е било съвсем користно. Още и още има хора, които го считат за... едва ли не непростим грях. Но пък следва и друго - новата тенденция (или стара, но по огласена) - неангажиращи връзки. И, ако това не е заради изневярата, пък на?! Или по-скоро се поражда от факта, че в една такава връзка имаш свободата да правиш каквото и с когото поискаш.
Хората съвсем не сме моногамни. Чисто и просто се случва някакво физическо привличане, което води до друго. Не одобрявам системното такова (когато някой е във връзка), но пък на кой не може да се случи веднъж-два пъти (или колко?) Може би грешката и болката идва от това, че хората помежду си многократно се кълнат в чувствата си. И така после, при евентуална изневяра, някой се чувства наранен и предаден.
Не мога да кажа, че съм за или против. Но пък, ако се случи - нека е дискретно. И мира, и спокойствието, и двойката се запазват! Е, пак казвам, ако е системно, просто защото някой обича да си чеше... егото, то... На кой му е нужна подобна връзка?!