Здравейте! Преди да започна да разказвам, искам да кажа, че нямам нужда от обиди, достатъчно мразя себе си, заради постъпките описани по-долу. И искам да благодаря за отделеното време.
Всичко започна като на шега, преди около година, може би повече. Тогава бях на 16 години, имах си приятел от няколко месеца, всичко вървеше "по мед и масло". Никога не съм била много общителна, но не мога да се оплача от липса на хора до мен. Ходех по дискотеки, забавлявах се, пиех алкохол, но не прекалявах (никога не ми е харесвало чувството да съм пияна). Животът ми не беше перфектен, но беше нормален... Един ден гаджето ми дойде и ми каза, че трябва да ми каже нещо важно, което може би ще сложи край на отношенията ни. Тогава той ми каза, че е смъркал амфетамини. В първия момент бях шокирана, но той ми разказа до най-малката подробност начина по който се е чувствал . На кратко - чувстваш се като господар на света, имаш енергия за всичко, чувстваш се красив, отпускаш се да говориш с всички около теб. Неговите думи подбудиха интерес в мен и споделих с няколко приятелки, че искам да пробвам. Без много колебания си взехме първото пакетче с мисълта, че ще бъде единствено. Но не беше... Това беше началото на един цикъл, който започна да се зачестява все повече и повече. Ще спестя подробности околко тази година и ще прескоча направо към часта с осъзнаването.
Събудих се един ден, преди около 3-4 месеца, тогава взимах около пакетче и половина на ден. Всеки ден. Не общувах с никои от старите ми познати (освен тези, които взимаха), на училище почти не ходех, бях станала 42 килограма. Погледнах се в огледалото и се изплаших... Аз виждах един провал, човек без бъдеще и без амбиции за такова. Стегнах се и спрях...
Звучи лесно, но всъщност това бяха най-ужасните месеци в живота ми. Най-трудното беше това, че минах през всичко сама. Родителите ми дори не подозираха какво се случва с мен през последната година..
Ще спра до тук с историята, надявам се, че доби представа. Писах ти, защото имам нужда от помощ, вече не взимам, но все още се чувствам като боклук, само на 18 години съм, а не виждам потенциал за прогрес в живота ми. Най-трудно ми е в училище, в момента не мога да помня почти нищо и дори се съмнявам, че имам и някакви психически нарушения.
Та въпросът ми е : Ще мога ли някога да повярвам в себе си и как да го направя ?