Както написах, следва да имате предвид, че "това е трудно постижимо при сегашните условия".
Не казвам, че е необходимо да се примирявате, нали? Само, че няма да е лесно постижимо, предвид сложната икономическа конюнктура.
А това е различно от примиряването, надявам се.
Интровертността не е пречка за създаване на хармонични взаимоотношения с околните. Често пъти интровертите създават по-стабилни и по-хармонични взаимоотношения от екстравертите.
Може да се предположи като налично друго. Разбира се, по форум или чрез тест това няма как с точност да се установи, но като насока Ви го пиша. Burnout. Или иначе казано, синдром на професионалното изгаряне.
Получава се по най-различни причини, но ако ще говорим за работата на учител, то там се дължи на постоянния стрес, на който е подложен учителят заради занимания с деца (подрастващите са огромна отговорност и изискват прецизен поведенчески контрол от страна на учителя), а особено, когато се работи с големи класове, необходимостта от постоянно вземане на решения за насочване на часа в правилната учебна схема, овладяване на учениците да се пази тишина и те да работят над зададеното от учителя- което е все по-трудно достижимо в условията на проблеми в сферата на семействата и от там учителя се озовава в ролята и на възпитател, която му е неприсъща и натоварва допълнително. И други такива. Това може да доведе до емоционално изгаряне, до опустошаване на психическите ресурси учителят да се почувства на мястото си и да е удовлетворен от работата си. Като последица от такъв вид професионално изгаряне може да следват и невъзможност за разбирателство с колегите и директор.
В следствие на проф. изгаряне може да се получи и объркване дали човек иска да работи дадена работа. Съответно има разработени техники за изход от създалата се ситуация.
Но, отново акцентирам, че горното го пиша само като насока. От споделеното от Вас нямам достатъчно информация, за да бъда конкретна.
Психолог Людмила Боянова
