Манипулацията често е ползвана от медии, политици, професионални продавачи от типа на тези, които пробутват някой такъв боклук, че човекът, който го е купил после е в недоумение като как е успял да се върже на номера. Неприятното е, че понякога и хора, които са част от личния приятелски кръг, ползват такива трикове.
Манипулацията от своя страна може да се раздели на два вида:
Първият вид е манипулацията, която се ползва във всекидневието и е безобидна (рекламата на шампоана, която обещава щедро, че от днес за утре ще оправи и най-объсаната коса, примерно, или когато са нагласи една жена, за да експлоатира външния си вид като средство за въздействие върху мъжката част от населението).
Вторият вид е манипулацията, която се ползва злоумишлено. Примерно, когато крайната цел е да се излъже, да се накара някой човек да вярва в нещо нереално, несъществуващо или да се приемат за нормални ненормални неща (в нашата политическа действителност е манипулация, че е нормално вече коя година да сме в криза).
Когато иде реч за манипулация и за предпазването от нея, това е повод да се замисли човек как е приучен да реагира.
Да вземем този пример на заучени реакции: на атака се реагира масово с контраатака; на обвинението се реагира масово със защита; на грешките на другите масово се реагира с критика; на онези, високопоставените- масово с подмазвачество; на пораженията масово се реагира с пораженчество.
Всичко това са предвидими реакции. Всяка една реакциа, която е предвидима, подлежи на манипулация. Затова не е рационално да се реагира стереотипно. Най-ефективната защита срещу този тип психическа атака е именно нестереотипното поведение. Да кажем на атака може да се реагира с предложение да бъдете атакувани.
Стандартна манипулация е и целенасоченото ласкателство (но не раболепниченето, а по-фината версия с кадифените ръкавички и лъженето с придобиване на ореола на псевдоизвисения образ).
Пример за такава манипулация, ползвана от рекламите- за една жена, че ще бъде много добра домакиня и майка, но само и единствено, ако пере с праха за пране "Х".
Другият метод е известен като "Заобикаляне". Иде реч да се влияе на възгледите чрез докопване първо до възгледите на хората около този, на който трябва да се влияе. В търговията често се прилага като трик. Като има примерно семейство, продавачът да вземе да се обърне към един от тях, примерно към мъжа: "Това палто ще стои много добре на твоята жена." За приложението вън от продажбите на същия трик и сами ще се сетите.
Доста популярна е и манипулацията по метода на неваляшката. Кара се на повторение и повторение, и повторение. Докато не дойде пробив в психиката. На този принцип е поговорката "Повторена една лъжа хиляда пъти, накрая става на истина".
Една от най-успешните манипулации е тази за бъркането на опаковката и съдържанието.
На принципа е примерно, като се прокара уловката, че лекарят може да излекува, само защото е лекар. Или политическата партия е нашата, само защото обещава да реши проблемите, които ни се ще да видим решени. И така натам. На практика това е само етикет на авторитета, а зад този етикет може да не стои съдържанието, способно да реализира очакванията. Противодействието е никога да не се вярва на авторитет, да не се допуска конформизъм (сляпо следване, само защото другите следват).
Друга психическа атака е чрез чувствата. Това е на принципа ползване за манипулация на онзи остатък от детството, гласящ: "Направи това, че иначе няма да те обичам". Другото, което също се използва много често, е страхът. Страхът да не се изгуби придобитото. Страхът от неизвестността. Страхът от действителността. Страхът от вземане на неотменимо решение. Изобщо тук има голямо поле за атака чрез манипулация. А най-много това поле се ползва от родните работодатели. Тъжен факт е, че много малко работници се осмеляват да протестират дори за дребни неща, поради страх от някакво естество, вменен им от работодателя.
автор: Л. Боянова
