Баща не желае контакт с детето си

[Charlotte8811]

Здравейте, имам син, който скоро ще навърши 7 години. Когато той беше на шест месеца, се разведохме с баща му. От тогава биологичния му баща не желае никакъв контакт с детето си. Аз имам втори съпруг и второ дете. За мое щастие втория ми съпруг е истински баща и на двете ми деца. Мисля, че децата ми имат едно съвсем нормално семейство и детство. Синът ми рядко пита за биологичния си баща, но усещам, че търси своите корени. Молила съм бившия ми съпруг да му се обажда поне за Коледа, Великден, рожден ден, но той не желае. Има също друго семейство и не смята сина ми за свое родно дете. Тъй като бившия ми съпруг е чужденец, аз нямам никакви контакти с роднините от неговата страна- баба ( дядото почина отдавна ), братовчеди.
Кажете ми, моля ви, как да кажа на прекрасното ми момченце, че родния му баща не желае да го види или дори чуе? Как да му обясня, че той няма никаква вина, но въпреки това биологичния му баща не го обича и не се интересува от него?

[mariya_koeva]

Здравейте, Charlotte8811!

Искрено усещам емоцията Ви. Вие сте майка и е нормално да искате бившият Ви съпруг и детето да имат пълноценни контакти, макар и "от разстояние". За съжаление много са случаите, в които след развод единият от родителите (най-често бащата) няма желание да общува повече с детето си и да го вижда. Даже и да Ви кажа, че за такива хора не си заслужава да се тормозите и да губите ценно време, в което да бъдете истински щастлива с втория си съпруг и детето, това няма да заличи болката, която изпитвате. Бившият Ви съпруг е от така наречените "изчезнали бащи", които се местят в други градове, женят се повторно, фокусирайки вниманието си върху новото семейство. Към този тип спадат и бащи, които по-лесно се справят с емоциите около развода, като се дистанцират, концентрират се върху работата си и върху други аспекти от живота си. Тоест те изчезват за известно време, докато са готови отново да се появят в живота на бившите си съпруги и децата си с табелка "отговорен родител".

Моят съвет е да кажете на детето си, че независимо, че биологичният му баща не е до него, това не значи, че той не го обича и ще го забрави. Зная, истината може да не е съвсем същата и наистина разбирам трудната ситуация, в която сте изпаднала, но е важно детето Ви да не се почувства за миг отхвърлено. Разбирам и малката му възраст, но обърнете нещата в своя полза - когато децата са по-малки, те възприемат по-лесно фактите и не отделят време за размишления така, както биха направили по-големите деца. Можете да му кажете: "Твоят татко винаги ще те обича, независимо дали е до теб, или не. Той винаги мисли за теб и иска ти да бъдеш щастлив. Но тъй като татко няма възможност да бъде с нас, той повери грижите за теб на другия татко, който също те обича много и ще се грижи за теб." Ако детето Ви попита къде е татко му, можете да му кажете, че сега има друго детенце, на което трябва да даде същата обич и внимание, както му е дал на него. Независимо дали ще му го кажете с тези думи, или с малко по-различни (все пак Вие познавате най-добре детето си), се стремете към посока то да не изпита чувство, че е отхвърлено или необичано.

И все пак Ви насърчавам да опитате още веднъж да осъществите контакт с бившия си съпруг и да му обясните, че се надявате да получавате повече топлина, обич и внимание от него.

Ако имате въпроси към мен, не се колебайте да ме попитате.

Мария Коева
психолог

[Charlotte8811]

Здравейте госпожо Коева, много Ви благодаря за бързия и изчерпателен отговор. Съгласна съм с Вас, но се страхувам, че така ще го насърча да очаква среща с биологичния си баща, а нищо чудно и да започне да го идеализира, което в дългосрочен план ще доведе до проблеми- първо в отношенията му със съпруга ми, разочарованието му от очакваната и неосъществена среща и т.н. Мисля да му кажа, че биологичния му баща много го обича, но е болен ( психически ) и за това не може да му се обади и да го види. Какво мислите? Това е самата истина, не го пиша за да обиждам бившия си съпруг или да му се подигравам. Той не го осъзнава и не предприема лечение. Но това е друга тема...

Всичко хубаво Ви желая!

[mariya_koeva]

Здравейте отново, Charlotte8811!

Да, може да подходите и по този начин. Но без обаче детето да асоциира баща си като болен човек, на когото му се е случило нещо лошо, защото това може да бъде травмиращо за него. Може да му кажете: "Твоят татко се е разболял и е отишъл на място, на което лекарите ще го излекуват, но ако отиде на друго място, той отново ще се разболее, но ние с теб го обичаме и не искаме той да се разболее отново и затова той няма да може да идва да ни вижда, но ни обича и мисли за нас." Това как Ви се струва? При всички положения обаче ще е необходимо да проведете сериозен разговор с детето, когато порасне, но не с цел да се травмира, а да му обясните, че понякога възрастните поради една или друга причина престават да чувстват това, което са чувствали в началото помежду си, и за да не бъдат нещастни заедно, те предпочитат да се разделят, за да бъдат щастливи поотделно. Прочетете една моя статия, която е свързана с преодоляването на развода между родителите от страна на децата. Сигурна съм, че ще Ви бъде полезна - https://psychologist-koeva.blogspot.com/2018/10/blog-post.html

Мария Коева
психолог

[Charlotte8811]

Здравейте отново, благодаря Ви за помощта и отделеното време! Много мило от Ваша страна, че съвсем безкористно искате да ми помогнете и сте мислила върху моите проблеми! Сигурна съм, че сегашните ми притеснения са "по-малкото зло", в смисъл че за сина ми е по- добре, че се разведох, въпреки усложненията, които се създадоха...

Желая Ви всичко хубаво!

Поздрави.