Здравейте,
последните месеци и дори може би година се чувствам ужасно объркана. На 21 години съм и живея с мъж на 35 от 3 години. Разликата ни е огромна, но какво да се прави... обикнахме се от пръв поглед. Да, ама и в Рая има проблеми. Той толкова много работи, че не му остава никакво време да ми каже дори "красива си днес". Сядам в него, а той продължава да работи през мен. Казва,че го прави за нас, но как ще има "нас" в тази среда? Аз не искам да съм нещастна домакиня. Искам да съм дива, красива, щастлива и влюбена. Липсва ми да съм влюбена, да имам тръпка към този човек. Понякога дори ми се иска да се скараме. Да има някаква страст, пък дори и в отрицателна насока. Всичко е скучно и еднообразно. Правим секс по график (в неделя, преди вечеря)... за повече няма време. Аз съм студентка, работя от скоро, но дори и така пак имам прекалено много време да мисля за глупости. Ужасно е за една жена да се чувства нежелана... През ноември, миналата година се регистрирах в един сайт и започнах да си търся белята от скука. Запознах се с един младеж и започнахме да излизаме. Нищо не се случи, физически имам предвид, освен че зажадняла за любов и страст си позволих да се влюбя за кратко. Реших , че е прекалено не в мой стил и прекратих тази история, но много скоро пак започна да ми става скучно. Свикнах да си пиша с някой постоянно и да не ми обръща внимание моят човек. До такава степен свикнах, че сега той е до мен на дивана, гледа филм, а аз пиша тук. Не знам дали искам да оправя нещата по между ни. Аз го обичам (може би, не съм много наясно с чувствата си към този момент), но просто ... Искам да съм щастлива, не знам дали ще се промени нещо. Знам, че влюбването е до време, но ....ах, толкова искам да съм влюбена. Не искам да живея този скучен и еднообразен живот. Страх ме е да остана сама от друга страна. Не искам и да градя нова връзка, страх ме е да не попадна на някой ... Приятелят ми е добър човек, просто е обсебен от работата си. Може би сме прекалено различни, а противоположностите не се привличат все пак. Аз съм една такава...безкрайна романтичка. Не си спомням кога за последно ми е подарявал нещо, дори и малко цветенце. Живеем си сивият живот и това е. Искам да го променя. Понякога си мисля - трябва да оправя връзката си, не може след толкова години да махна с ръка. Но от друга страна - веднъж вече си позволих да се влюбя. Е,да, успях да се спра, но следващият път може и да не успея. Тогава кавко? На къде... Чувствам се и малко виновна, че му губя времето.Имам предвид, че на него му е време за семейство, деца... Не, че аз не го искам, но сега не е момента. Само до преди година всяка вечер сънувах как раждам, как държа неговото дете, но аз като дете на разведени родители не искам да допускам това да се случи на моето дете. Разбира се, че никой не е застрахован от това, но не искам да допускам това да се случи , А а още повече да е по моя вина- защото просто ми е скучно и съм си намерила любовник, примерно. Искам едно прекрасно семейство, изпълено с обич. Съжалявам, ако написаното е страшно разпокъсано и недовършено, но просто пиша каквото чувствам. Не знам какво търся. Може би някакъв съвет. Последно време не мога да спя, мисля и мисля, пия вино, пиша стихове. Ами ... нищо не мога да измисля.