как да продължа след изневяра

[Trifonova]

Здравейте,

пиша ви във връзка с преживяна изневяра. В началото на годината моят мъж ми каза, че иска да се изнесе от къщи и да "пробва" (така се изрази) да живее с друга жена. До този момент съм му имала безрезервно доверие и никога не съм си поставяла за цел да го следя какво прави ,къде ходи и т.н. Не бях очаквала такова нещо да ми се стовари на главата.Усещах, от месец,че ме отбягва, че започна да се държи грубо и безотговорно,но не знаех на какво се дължи. Пробвах да говоря, но той ми каза,че така му било угодно,до деня в който не разбрах че той ми изневерява с колежката си и като се връщах към много от случките и събитията от миналото вече имах обяснение. Така се изнесе от къщи и ме остави да се оправям с една тинейжерка и дете в предучилищна възраст. До този момент бях посветила целия си живот на семейството-грижи за къщата, децата, мъжа, работа и...., себе си оставях на заден план (след като ме напусна започнах да си обръщам повече внимание всеки, който ме видеше ми правеше комплимент,че изглеждам много добре). Започнах да се питам защо се случи това,как, каква е причината и какво е намерил в повече в другата жена.Все още не съм намерила отговор.Минаха два месеца от изнасянето му и той изведнъж реши,че трябва да се върне у дома-липсвал му дома, децата.Попитах го какви са му чувствата към мен и какво изпитва към нея. Към мен бил привързан , а с нея било само секс. Реших в името на децата си, а може би и заради мен самата да се помъча да простя и да го допусна отново до себе си и така заживяхме отново заедно.Вече не беше същото обаче.Аз започнах да съм мнителна и да му следя СМС и пощата,където виждах,че се разменяха мили думи, вулгарни СМС, признания за любов и т.н.През това време той беше много мил с мен и все ми повтаряше колко съм хубава,колко добре изглеждам....., същите думи ги четях и в съобщенията към нея. Не знам да му вярвам ли повече.Бяхме на почивка и той постоянно беше с телефона в ръка и пишеше нещо, тогава не издържах и му грабнах телефона и изчетах всичко.Вулгарни СМС- и от нея, закачки от него, а до тогава беше толкова хубава почивка,вярвах, че нещата се нареждат.Той се ядоса , стегна си багажа и ни остави с децата на морето. Вечерта получих съобщение "Лека нощ женке", след няколко дни дойде да ни прибере. Имахме и други романтични изживявания-чувствах се добре, но все се появяваше някоя случка или снимка от която разбирах, че нещата между тях не са приключили.Той ме уверява,че няма нищо, но те са по цял ден заедно бюро до бюро, ходят в командировки заедно,по обяди понякога не ми вдига телефона когато му звъня и не ми връща обаждане.Исках да говорим, не съм вдигала скандали, но се помъчих да обясня,че това,което виждам не е нормално за човек,който казва, че връзката му с другата жена е приключила.Отговаря само,че няма нищо и да не се вра където не трябва и обвинява мен, че развалям всичко. Не знам дали да имам доверие, не мога да се примиря,че по цял ден са заедно и не знам какво мога да очаквам още, не знам и как да се държа с него, аз съм все замислена и през главата ми минават какви ли не ситуации.Как да преодолея всичко това и дали си струва да продължа нататък да се боря за връзката ни (само знам,че когато го нямаше изпитвах страх как ще се справя най-вече с децата и не исках те да бъдат наранявани,защото знам какво е да живееш без баща, а сега се чувствам несигурна в общото ни бъдеще). Моля помогнете ми да преодолея това и ми дайте съвет.

Поздрави Доротея

[mariya_koeva]

Здравейте, Trifonova!

Разбирам ситуацията, в която се намирате. От написаното усещам, че сте силна и устойчива жена, която умее да се справя в трудни и предизвикателни ситуации. А ситуацията, в която се намирате в момента, е трудна и предизвикателна, защото, от една страна, се опитвате да се преборите с мъката и отчаянието, а, от друга, знаете, че е необходимо да направите всичко по силите си, за да успеете да подобрите отношенията си със съпруга си. Зная, тежко е, и аз Ви насърчавам да не се отказвате в опитите си да бъдете отново стабилно семейство, в което има хармония, обич, щастие и ДОВЕРИЕ. Доверието е много важно. То трябва да съществува във взаимоотношенията между хората, в семейната обстановка, сред приятелите. И навсякъде другаде. Но, това, разбира се, е много генерализиращо. Знаете, че живеем в свят, в който лицемерието, лъжите и хаоса са сякаш на почит и назад остават някъде ценностите и истинската любов. Ето затова е необходимо според мен да поговорите отново със съпруга си, да му споделите терзанията и мъката си, но без да губите достойнството си. Ако наистина той е решил (поради обясними или необясними причини, които, повярвайте, се съмнявам, че зависят от Вас) да бъде с друга жена, тогава, ОК - нека да бъде. Зная, че е трудно и че в момента това, което Ви пиша, Ви се струва жестоко, но е истината. Не можем да накараме някого да бъде с нас насила. Понякога сме склонни да направим компромиси в името на семейството и децата, да "позагърбим" някое житейско правило, което сме мислили, че няма да нарушим, да загърбим егото си, за да продължим напред, но взаимоотношенията са двустранни и се изисква желание за промяна в положителна насока и от двете страни. Аз вярвам, че имате ресурсите да се справите с настоящата ситуация. Зная, че не се отказвате лесно и че това е Вашата борба. И Ви пожелавам успех. Но знайте и кога да спрете. Не позволявайте на когото и да било да не Ви уважава, да се подиграва с Вас и да знае, че въпреки всичко ще се върне отново, сякаш не се е случило нищо. Зная и че имате две деца, които се нуждаят от бащина ласка и подкрепа.

Мисля, че доверието между Вас и съпругът Ви е изчезнало. Или, ако не е изчезнало напълно, е на път да се случи, защото наблюдавам как се изразявате и моето мнение е, че дори и да заживеете отново щастливо и хармонично с него, трудно ще успеете да не мислите за това дали е при еди-коя си жена, какво прави той в момента, дали пък някоя друга вечер няма да Ви каже, че има тръпка към друга. Тези усещания са единствено Ваши и аз не мога да се меся в човешката душа, но е необходимо от мен да Ви разясня и този аспект.

Длъжна съм и да Ви насоча към осъществяване на директен контакт със семеен психотерапевт, но само ако Вие и съпругът Ви сте готови. Не подхождайте недоверчиво към този вариант, защото ще имате възможност да излеете още повече всичко онова, което сте натрупали и да го изкажете и изплачете (ако е необходимо) в безопасна среда.

Мисля, че информацията засега е достатъчна. Имате достатъчно база за размисъл, върху която да помислите трезво и реалистично, а и да не забравяме, че в момента не е хубаво за самата Вас да се натоварвате повече, отколкото трябва.

Ако имате допълнителни въпроси към мен или желаете да споделите развоя на ситуацията, чувствайте се свободна да пишете отново.

Мария Коева
психолог

[Trifonova]

Здравейте,
благодаря от сърце за бързия отговор. Написаното от мен беше отпреди 10-на дни, но едва вчера го изпратих към вас.В този период нещата се промениха към по-зле.Една вечер трябваше да остана до късно на работа и на път към вкъщи реших да мина покрай неговата работа.Видях,че и неговата кола и нейната са пред офиса и се почудих дали да не вляза. Преди това му звъннах,той не ми вдигна, а бях настоятелна и знам,че телефона му е винаги в него.Събрах кураж и се запътих срещнахме се на входа.Те излязоха заедно весели и щастливи.Казах му,че искам да говорим и исках обяснение как така са приключили работа по едно и също време (те са на плаващо раб. време) и дали си играе с живота ми и т.н.Той повтаряше,че няма нищо. След известно време ми попадна лаптопа му и видях, че е гледал порно точно по това време, когато го търсих.Казах му, че мисля че са гледали заедно с нея и знам ли още какво са правили.Той ми отговори, че е било препратка от някакъв сайт, но не е гледал с нея порното.Аз се изнесох да спя при детето(тогава каката беше на почивка).След два дни детето се прибра и аз трябваше да се върна в семейното ложе.Този път той искаше да говорим (това се случваше за първи път-винаги инициативата за разговорите са били от моя страна).Обясних му как съм се чувствала, какво искам за да вървят нещата, да прекрати всякакви взаимоотношения с нея,даже да си намери нова работа,колко съм била наранена... Мислех,че сме се разбрали и ми олекна.След няколко дни на вечеря започнахме да си говорим кой къде е обядвал и разбрах,че той е бил на обяд с нея,от което ми кипна и вече му вдигнах скандал (до този момент гледах да говоря спокойно, но вече не издържах).От тогава не си говорим няколко дни.Снощи исках да се изясним. Той категорично отказа да говорим.Питах го какво иска от живота.Отговора- "нищо". Как ще продължаваме да живеем- "че на нас какво ни е".Дай да поговорим в името на децата- "не ми се говори" и аз спрях дотам.Държи се все едно аз съм виновната. Дали държанието му е продиктувано от това,че аз постоянно го следя или съм разбрала прекалено много.Дали не преиграх в постоянните ми разговори.Дали не трябваше да го оставя да си прави каквото знае и да изчакам нещата да преминат,защото имаше моменти в които го усещах много близо до нас с децата, но в същото време и моменти на отдалечаване. Не знам какво да правя вече.Спрях да следя какво върши, но ситуацията на разминаване в къщи е непоносима.Мисля,че не са правили секс след като се върна в къщи, но си играят някакви техни игрички, не мога да проумея какви.

[mariya_koeva]

Здравейте отново, Trifonova!

Не се обвинявайте за това, че сте опитвала да разберете истината. Всеки човек, който обича и иска да задържи семейството си стабилно и хармонично, би го направил. Вашето поведение ("следенето" и разговорите със съпруга Ви) е продиктувано от силното желание да подобрите ситуацията, да намерите отговорите, които търсите, и да успеете да се справите. Но, както бях написала, не можем да накараме някого да бъде насила с нас. Зная, тежко е, още повече, че имате две деца, които заслужават да живеят в спокойна и здравословна семейна обстановка. Вие сте майка и е напълно нормално да се борите за семейството си. Но понякога собствените сили само не са достатъчни. За съжаление.

Моят съвет към Вас в момента е да не притискате за известно време съпруга си с разговори. Да, зная, че искате на всяка цена да разберете пълната истина, да се подобрят нещата в семейството, но се опитвам да кажа, че понякога търпението е ключово в подобни трудни житейски ситуации. Зная и че недостатъчната комуникация сега също не е особено здравословна, но Ви съветвам да изчакате малко. Не зная дали съпругът Ви има проблем със справянето с гнева и невъздържането на силните си емоции, но има риск, ако е така, да провокирате у него агресивна реакция, която ще е непредсказуема. Засега оставам с впечатление, че дори и да е ядосан за нещо, овладява гнева и агресивните си импулси. Което е добре. Не го притискайте за момента и вижте как ще се развие ситуацията.

Няма значение дали е имал сексуални отношения от момента, в който се е върнал вкъщи. Така или иначе доверието, което сте имала към него, е изчезнало от преди време.

Въпросната жена, за която споменавате, може да е просто тръпка, страст, емоция към "новото". Истина е, че дългогодишните (и) семейни връзки достигат ниво, в което двамата партньори се познават вече достатъчно добре, знаят навиците си, недостатъците си, както и положителните си качества, разбира се. И в един момент поне един от двамата решава да "кривне" леко встрани. Понякога е просто увлечение ("рутината на семейния живот"), а в останали случаи може наистина да е изживяване на нова и пълноценна любов. Кой знае?

Решенията, които взимате занапред, трябва да са съзнателни, заставайки с лице към реалността. Но при всички положения не трябва да позволявате да бъдете лъгана, подигравана, обиждана и недостатъчно обичана.

Мария Коева
психолог

[Trifonova]

Благодаря за съветите, ще бъда търпелива и ще чакам да видим как ще се развият нещата.Ще пиша след време каква е развръзката.Благодаря!

[Trifonova]

След 10 дни разминаване в къщи само на добро утро и довиждане дойде време пак да говорим с моя мъж.Казах му,че това не е живота,който искам да живеем, че искам щастие,любов подкрепа,физическа и емоционална близост.Според него не се получавало нищо и живеел ден за ден.Минало вече 5 месеца и ние не сме могли да заживеем нормално.Нямало нищо да се получи.Моят отговор беше,че няма смисъл да живеем заедно тогава или трябва да положим усилия и двамата.Доколкото разбрах не иска да се изнася от къщи,но и не иска да полага усилия за връзката,направил бил достатъчно през тези месеци, а аз не съм го оценила.Говорихме и за терапия,но не виждал смисъл в това.

[mariya_koeva]

Здравейте, Trifonova!

мисля, че е време, в което да помислите сериозно какво действие да предприемете, за да спрете да се самоизмъчвате и да бъдете отново щастлива.

Не зная каква по-точно е формулировката на това, което е казал съпругът Ви - че живее ден за ден, но интересното в случая е, че поставя единствено и само себе си в нея. Не е казал: "Живеем ден за ден", а го е направил в единствено число. Вие усещала ли сте дали през последните няколко месеца се е чувствал тъжен, по-напрегнат, разконцентриран, изгубил смисъла (в каквото и да е)? По принцип е възможно да се е случило нещо, което съпругът Ви да премълчава, а това изисква сериозна терапевтична намеса. Една от характеристиките на депресията е, че има случаи, в които хората се затварят в себе си, не комуникират достатъчно и не виждат смисъл в самото живеене. Някои от тях започват да експериментират с интимни връзки, да живеят охолен живот и да не се замислят за последствията просто защото живеят от днес за утре.
Поведението на съпругът Ви показва в момента непукизъм към всичко, което се случва. Но това не означава, че и Вие трябва да бъдете човек, на когото не му пука. Вземете нещата в свои ръце! Ясно е, че когато някой не иска повече да бъде с нас (поради обясними или необясними причини), не можем да го накараме насила. Но със сигурност трябва да бъдем щастливи! Каквото и да се случва, където и да се случва, по какъвто и да е начин!

Вие самата готова ли сте да се разведете, ако стигнете до извода, че това е най-доброто и разумно решение? Как би реагирал съпругът Ви? Разводът е решаваща стъпка, която е съпътствана от много промени - финансови, социални, емоционални! Ще има ли при кого да отидете? Сигурна съм, че има доста такива въпроси, които трябва да намерят своя отговор.

Относно семейната психотерапия - доколкото разбрах, двамата сте разговаряли по тази тема, но какво е мнението на съпругът Ви? Не подхождайте недоверчиво към нея, защото това е начинът, по който се отработват конфликтите, и в безопасна среда се изказват (и изплакват, ако има нужда) всички негативни емоции, тревоги и мъки. Аз мога да Ви дам контакти на колеги в зависимост от града, в който сте. Психотерапията изисква време, търпение и постоянство, за да има реални резултати. Но е ефективна, ако и двамата партньори имат желание за нея и работят упорито и целенасочено!

Мария Коева
психолог

[Trifonova]

Как човек разбира дали е готов да се разведе и дали ако го направи в утрешния ден няма да е по-зле от днешния. Ако стигна дотам ще е трудна битка. Живея далеко от моите роднини и близки на 150 км. и не мога да разчитам на тях. Истински приятели в днешно време трудно се намират, т.е. почти нямам такива.Споделям с няколко души за моето положение, но в крайна сметка всеки се прибира в къщи, а аз трябва сама да реша какво ще правя.На този етап нямам смелост да се реша на по-сериозна стъпка, но психическия тормоз е голям.Относно семейния терапевт аз съм за, но мъжа ми казва щом ние не можем да си помогнем, не вярвам,че някой друг ще го направи.Ще ви бъда благодарна ако ме насочите към такъв специалист в Сливен,може пък да се решим.

[mariya_koeva]

Здравейте, Trifonova!
 
от този линк може да разгледате практикуващи психолози и психотерапевти в цялата страна - http://www.psiholozi.com/105310401052104510561048-1057105510451062104810401051104810571058.html 
За съжаление нямам контакти с колеги от Сливен, но може да потърсите в Google например.
 
Със сигурност ще е необходимо да чуете и второ мнение. Не се предавайте!
 
Мария Коева
психолог