Здравейте!
Казвам се Антония, на 34 години и стигнах до извода , че имам нужда от помощ.Не съм сигурна кое е правилно, нито какво чувствам
.Моята история започна когато бях на 17 и тъкмо завърших училище.Таботех в един бар на морето, където се запознах с настоящия ми партньор.Влюбих се, а и видях възможност да се преместя в по-големия град.Така и стана, но не след дълго той той започна да ми посяга без причина.Пиеше, заяждаше се с мен и ме удряше.
На никой не споделих, бях сигурна че трябва да си тръгна и се заканвах, че още един път и край..Но уви, Незнам защо не събрах смелост и все още сме заедно.За съжелемие, моя приятелка ми Доде на гости и стана свидетел.Майка ми също, както и брат ми.Аз все си го оправдавай и все прощавах на следващия ден.С течение на времето, се научих да живея така, спрях да социализирам.Той все твърдеше , че ми е като майка и баща, все трябвало да ме учи и да ми показва кое как..Бях малка и неуверена..Но само в къщи.На работа бях и съм оценена и доста добра.С годините се справях все по добре със всичко, но в къщи все нещо не е Ок.Страхувах се да не объркам подправките като готвя, да изляза с приятели за по питие.., и все пак, той успяваше да ми даде любов или нещо , което ме караше да се чувствам добре, да ме изпитвам нужда от повече..Трудно ми е да го изразя с думи..И така няколко години и се изместихме в Кипър, имахме работа и всичко беше Ок, но той пиеше ли пиеше, и ме удряше и ми се караше и така, докато аз не си потърсих компания и приятели с които да излизам..Не че нещо се промени, но аз имах моето място, моите приятели, хора с които да се забавлявам.А с него не можех да излизам, освен на вечеря, .Винаги имаше напивания и недай си боже някой да ме заговори..
Случки много, 16 години от моя живот.Не мога да се преборя с пиенето и агресията.Сексуалния ни живот е нула от около 12 години.Понеже съм била не опитна и той решил да ме остави да се науча да си искам сама..Така с годините,аз задоволявам него, но реално той мен не.Така започнах да си търся любов и секс навън, и все олучвах на неподходящи.Искаше ми се, да срещна човека, който ще ме извади от скучния ми живот.Уви, там някъде се примирих, с възходи и падения, продължих да съм с него.Омах моменти когато страшно много го обичах, но и такива в които го мразех..Тъкмо започвах да се сближаваме и да го чувствам като милото ми момче..,той се напива и аз пак назад.С годините продължи да ме поучава и изразява и налага мнение.Ако аз като изложа моето, той не го приема ако не изложа аргументи .Аз не обичам да споря с него, пък и някак си успява да ме забие психически, да ме подтисне и накрая аз просто се съгласявам.
Не пие всеки ден, преди пиеше всяка седми ца веднъж или два пъти.Сега пие веднъж седмично,но по два дни, не ме удря вече, но пък е раздразнителен, търси внимание , заядлив.Убива емоциите си там, несигурен е за бъдещето и някак си иска от мен да реша и направя нещо .Признава си, че е слаб и несигурен, негативен, но не пропуска да направи забележка.Аз се чувствам като в капан, тъкмо взимам решение и после ми става жално, той ще страда, няма приятели, нито стабилна работа..Родителите ми не го харесват, той и тях поучава, както и брат ми,за което много ме боли.Пред мен си позволява да ги обижда и критикува, и все ми напомня как започвам да приличам на тях за някой неща.., и как трябвало да се променя.
Излезе ми оферта да замина за Норвегия за зимния сезон и двамата взехме решение да отида.Имах нужда да дишам и ми беше толкова хубаво да съм сама.След два месеца, един колега започна да показва интерес, но аз не му обръщах внимание.Тогава с моя приятел бяхме в отлични отношения и аз не се интересувах от никой друг.Но той продължаваше да пие.Казваше че самотата е най-големият му враг.Човек без хоби и без приятели, само някой друг колега..На работа все не му върви, трудно му е да се адаптира...
Аз от моя страна, от чисто сексуален аспект, излязох с въпросния колега.Мъж на 54, а приятеля ми е на 48.И така се срещнахме няколко пъти и мач ми харесваше.Чувсвах се жена, желана и красива.Сезонът свърши, предложиха ми работа за лятото, но аз отказах.След разговор с приятеля ми, решихме да приема, така и стана.Първо се прибрах при него за два месеца, но не вървеше, към края запознахме да се сближаваме и обичаме, както и да плануваме бъдещето.Той трябваше да започне да учи език, да изкара курс за СКатегия и да се концентрира върху качество то си на живот.Аз от моя страна, получих повишение, а колегата, той си беше там.Той ме чакаше, искаше, обичаше, беше мил и грижовен, обсипваше ме с цветя..Лека полека започнах да се подавам на красивите чувства и това,ме някой се грижи за мен.Толкова хубаво, изместих се при него и заживях един паралелен живот на щастие, без алкохол и упреци.Защо си лягам късно, защо спя много, защо не сготви преди да излезеш с приятелки, защо забрави да купиш олио, защо пускаш пералнята сега,като се прибера ли намери да правиш това..Не можех да повярвам колко хубаво може да и бъде.Но, трябваше да взема решение., а това не го умея..Забременях, толкова много исках това дете, но толкова ме беше страх.Не исках да приключа 16годишнацвръзка така.Нсправих аборт, съжелявам..
Моят приятел така и не седна да учи език, нито изкара курса, нито си готвеше.., а чиниите в мивката бяха честа тема.
Ето ме тук, върнах се в Кипър при него, но вече бях взела решение да се разделим.Искам да се върна при човека, който ми дари любов.Живях един паралелен живот, причиних го на себе се, на него и пак ме е трудно да направя стъпката.
Прибрах се и приятеля ми започна темата за дете, кога съм щела да се наканя..Тази тема е актуална като си пийне , три уикенда, по две дни пиене, и аз му казвам, но Рой не чува и не помни.Казах му че ме страх от алкохола, от това как ще се държи с мен когато вече имаме дете.Той иска дете и твърди че няма да пие .Знам че ще е добър баща, няма да нарани детето, ами аз.., аз къде съм.А,ако объркам нещо, ако забравя да купя нещо от магазина или възпитавам детето както на него не му харесва?!?И въпреки моите отговори, той не ги приема като причина да не предприема стъпката за дете.Та ние дори не правим секс, когато ме пожелае е пил и аз отказвам.Когато не е пил, просто ме го чувствам.И продължавам да се чудя, ще сгреша ши като го напусна?Ами ако се промени?Ами другия мъж, май е доста въздрастен?Ще се справя ли ?Не искам да го нараня, той ще остане сам...Само мен си има истински.Мога ли да се примиря или ще си задавам тези въпроси до живот?Толкова съм слаба и нерешителна.Той има нужда от помощ, има нужда от някой да се грижи за него.А аз искам опрости да съм щастлива, но не за ден два или за час, а за постоянно.Без да ме е страх , че ще се напие в петък.Без да ме е страх да кажа твърдо кое не ми харесва.
Паралелно, колегата ми в Норвегия просто ме блокира.Получих съобщение, че ще говорим след лятото, или когато реша и действам.Той ме обича, но кой мъж ще иска да е втория, скрития..?
Много ми е трудно,изпитвам страшна вина.И като чели просто си свиквам пак на стария начин на живот и леко леко щастието от преди месец ми се отмива.Незнам лак да го направя, как да съм сигурна в решенито си, без да се двоумя и чудя..Греша ли, той алкохолик ли е?Казва не, не съм..Казва, виж, сега не те притеснявам , просто си пия и слушам музика..
Опитвам се да си спомня някой случки от миналото, но като че ли имам бели петна, не помня..Сякаш не са се случвали! Това ли е живота?
Благодаря!