Здравейте kari_2012,
При възпитанието на децата, не само от Вашите родители, за съжаление, често се правят много грешки. При Вас е добър развой на ситуацията, че ги осъзнавате и търсите изход. Знаейки кои са най-често допусканите грешки, ще следва да ги избягвате.
Що посоча по-долу изследвания на американски психолози върху поведение на родители. В тези изследвания специалистите са открили кодови фрази, които родителите са слушали , когато са били малки (до 6 г. възраст) и на свой ред несъзнателно предават на децата си. Фразите са залегнали като установки и затова са наречени "родителски директиви" или "родителски установки". Много от по-осъзнатите родители се оплакват, че възпроизвеждат тези установки несъзнавано и чак после се усещат какво се е случило.
Установка "Не живей"
Тази установка звучи доста страшно. Дава се всеки път, когато родителят каже на детето си нещо от типа на: "Махни ми се от очите, че не искам да те виждам", "Не ми е нужно такова лошо дете", а също и когато на детето му се обяснява колко е трудно да бъде отглеждано, колко лишения преживяват родителите, за да осигурят материално детето. Правените изследвания са категорични, че има много деца, които са подсигурени материално, но израстват с вменено огромно чувство за вина и в стрес, за дето са материално подсигурени от родителите си.
Скритият смисъл на установката е манипулация на детето с внушаване на постоянната вина пред родителите. По-натам тази вина прераства в чувството, че детето е длъжник на родителите си. Всъщност не е точно така. Един родител знае, че отглеждането на дете е сложна и нелека задача. Ако не го знае, то няма право да прехвърля отговорността за незнанието си върху детето.
Всяко дете, което чуе тази установка, на съзнавано или на неосъзнато равнище, прави следния извод: "На родителите ми ще им е по-добре, ако мен ме няма на този свят". Не се чувстват безусловно обичани. В по-късна възраст една част от децата, получавали такива установки, често се самонараняват, стремят се да се саморазрушат, прибягват към противообществени деяния, алкохол, наркотици. Отдръпват се от родителите си.
Разновидност на установката е, когато детето е нарочено, че прави пакости и израства в страх, че каквото и да направи, все е грешно и все не е достатъчно добре направено.
Установка "Не се дръж като дете"
Въпросната установка се дава с репликите: "Не се дръж като малък (респ. като бебе)", "Време ти е да пораснеш", "Вече не си малък, че да правиш такива работи" и подобно. Подсъзнателно посланието, което се залага е: "Това да си дете е нещо много лошо". Попиването на това послание в последствие прави така, че вече порасналото дете не умее да общува на свой ред със собственото си дете. Не знае как да го насочи към правилно поведение, без да му вмени поведение като възрастен, лишавайки го от детство. Не може да се отпусне и да поиграе с детето си, забравяйки реалната си възраст и да схване детските му интереси.
Преди навършването на 10-тата година, тази установка е крайно вредна, а и след 10г. на детето не е препоръчително да се дава.
Установка "Не трябва да порастваш"
За да избегнат едната крайност (прекалено бързото порастване), много родители внушават на детето си другата крайност. Заключава се в: "Ти винаги ще бъдеш моето малко детенце", а посланието, което детето попива е: "Ако порасна и имам самостоятелност, то вече няма да съм център на родителската вселена и ще се лиша от най-главното в живота си- родителската подръжка". Детето се вкопчва в родителите си и се стреми да им е предано. В последствие има проблеми с това да се отдели от родителите си и да създаде собствено семейство.
Най-крайният вариант на вменяване на тази установка, който, за съжаление, е реален случай: около 80 годишна майка води около 60 годишния си син на лекар и отказва да го пусне сам в лекарския кабинет да се прегледа, независимо от протестите на лекаря да работи по такъв начин. Практически синът е изцяло лишен от самостоятелен живот и никога няма да има такъв. Той не умее да се грижи сам за себе си и му е доста късно да се научи на това. Майка му се е постарала той да не е в състояние да има семейство и да е независим, а и никоя жена не би търпяла мъж, зашит за полата на майка си.
Установка "Не мисли"
Задава се с изрази като: "Ти пък много знаеш", "Престани да мислиш, а действай", "Аз съм по-голям/а, аз зная повече, ще ме слушаш и точка по въпроса". Действително възрастните имат повече опит. Обаче такива установки детето не ги разбира по същия начин, по който възрастния. То получава сигнал, че не трябва да разсъждава. А разсъждението е това, на базата на което детето трупа опит. Като детето спре да разсъждава, опитът почва да му идва трудно.
И не е само това. Децата, получавали такива установки, може да развият неувереност. Тази неувереност да не я преодолеят и като вече възрастни хора. Така, когато вече пораснали, се изправят пред някакъв проблем, те, без да са наясно от къде им е дошло, започват да изпитват безпомощност да се справят, не им идват никакви идеи, почват да се притесняват. Може и направо да им блокира мисленето и да направят от притеснение, че са блокирали нещо толкова необмислено, че после, когато се поуспокоят и все пак осмислят ситуацията, да се питат: "Е, добре де, това глупаво нещо как успях да го направя?"
Установка "Не чувствай"
Натрапва се с изрази като: "Такова голямо момче/момиче, а се бои от ...", "Как не те е срам да плачеш за такова нещо", "Какво си се разкрещял/а от радост, веднага спри", "Потърпи и ще ти мине", "Не си от захар, няма да се разтопиш". Детето го възприема като: не е хубаво да се показва изпитването на болка и не е хубаво да има емоции. Накрая израства студен човек, често пъти със страх да отиде на лекар, дори когато е крайно наложително да се погрижи за здравето си (защото нали не е от захар, та няма да се разтопи). Подтискането на емоции може да избие и във вариант на непредсказуема избухливост. Развива се неумение за общуване с околните. Основа е за всякакви психосоматични заболявания. Предпоставка е за развиване на астма, алергии, мигрена, необясними болки.
