Проблеми с дъщеря

[vilipetrovava]

здравейте, казвам се Величка Петрова, на 40 години и живея и работя в чужбина със семейството ми! Имам дъщеря на 18 години и в последните две години започнаха да възникват много проблеми в отношенията помежду ни! Опитвам се да разговарям с нея колкото е възможно по-често, но нямам никакъв напредък, за съжаление. Опитах се да я накарам да посещава психолог тук, но тя не желае. Затова бих желала да получа информация за вас и как бих могла да я накарам да се консултира с вас, за и бъде  помогнато. Разбира се ако е необходимо ще се включим и ние. Тя е много умно и будно дете, но усещам как губи контрол относно бъдещето си и е много лабилна психически в последно време. Има си приятел от една година и всичко останало освен него не я интересува, междувременно е последна година в средното училище, предстоят и мн. изпити, но тя сякаш е изгубила интерес да завърши успешно и да продължи в каквато насока избере образованието си. До миналата година имаше намерение да продължи напред, защото и тя сама вижда, че успехите не идват сами, а трябва да се борим за тях. Но това, както казах, остана в миналото. Сега не говори изобщо на тази тема и избягва вс. разговори на тази тема.
Затова ви моля за съвет!!!

[Iordanov]

Не съм психолог, но мога да дам мнението си (предполагам) : Според мен всичко е временно и.. колкото повече я притискате да говори , толкова повече се дърпа. А и тази възраст е доста гъвкава. Като говорите за психолози , може да си помисли , че й нямате доверие и още повече да се дръпне. Предполагам има някакви изживявания , надявам се да няма нищо общо с младежките пороци и компанията й да не е от тези които ще я развалят... има доста позиции които трябва да се разгледат , а вие давате твърде малко информация според мен. И въпреки това , мнението ми е , че трябва за известно време да я оставите и когато попадне в трудна ситуация или дилема с която чувства несигурност или проблем с приятелите , тя сама ще дойде да говори с вас.И така пак ще спечелите доверието й . Не се притеснявайте ,пубертета оказва влияние,само трябва да уцелите момента в който да я натиснете  (и как точно) за да си вземе изпитите и тн и тн.  късмет

[Boyanova]

Здравейте г-жо Петрова,

Няма как пълнолетен човек, какъвто е Вашата дъщеря, да бъде задължен да посещава психолог, ако сам не желае това. Изборът дали тя ще ползва услугите на психолог, е нейн личен. След като дъщеря Ви е на 18 години, то тя е в правото си да откаже консултация с психолог.

В същото време ситуацията, в която се намирате, е много деликатна. Ако нещата остават на самотек, то това може да доведе до неприятни последици за бъдещето на Вашата дъщеря и да я постави в по-неблагоприятен старт в живота.

На тази възраст- 18г., на която е Вашата дъщеря, е възможно и нормално тя все още да няма ясно очертани приоритети и планове за бъдещето пред себе си. Това може да послужи като основа за направата на някои грешки от неопитност, както сама посочвате, най-влияещата измежду които е отказ от завършването на средно образование с подходящ успех и отказ от избор на висше образование.

Причината за подобно неосъзнаване у младите хора, често пъти се корени в липсата на реална представа у тях какво е това да имат работно място, какво представлява трудовият процес и как това е обвързано с образованието, с качеството и с начина на живот. Става въпрос за житейски опит, който дъщеря Ви тепърва ще усвоява. Едва тогава тя ще има ясно осъзнаване защо за родителите образованието на децата им е приоритет.

Ето защо тя (както впрочем и отговорилият Ви по-горе  Iordanov-17 г.) за момента не могат да преценят на кое да отдадат приоритет и подготовката за завършването може да не се схваща като толкова важна, колкото тя в действителност е.

Вие можете да помогнете на дъщеря си да пренареди своите приоритети. Това става по пътя на спокойните разговори. Поискайте от дъщеря си да си определи сама време, в което да проведете съвместен сериозен разговор за нейното бъдеще. Търпеливо и обяснете връзката между образованието и пътищата за избор на по-хубава работа, които се отварят от по-високия образователен ценз. Обяснете и, че и предстои сама да вземе живота си в свои ръце и че идеята Ви не е да я "мъчите" да учи, а да я подготвите за възможно най-добрият старт в живота. Акцентирайте, че това няма как да стане, ако тя самата не взема активно участие и не положи усилията, зависещи от нея като ученик, в последствие и като студент.

Коректно е и да я попитате за нейната гледна точка. Нека тя да сподели как вижда бъдещето. Ако има някакви проблеми, помолете я да ги сподели с Вас, за да потърсите заедно изход.

Ако желаете, споделете по темата развоя на събитията.

С уважение,
психолог Л. Боянова