Здравейте! Тук съм с един мой проблем, който всъщност се надявам доста тийнейджъри да имат на моята възраст, а именно семейството ми. Ще започна отначало. Баща ми държеше фирма, която фалира. 2 години почти той беше безработен и се издържахме на заплатата на майка ми-справяхме се и си живяхме прекрасно. Обаче баща ми се наложи да отиде да си търси работа в Швейцария. С майка ми си обещахме да се справяме заедно без да се караме и тя ми обеща, че няма да става дребнава за оценки и такива поправими неща. Аз съм почти на 14-7 клас, майка ми е на 40, а сестра ми е 3 клас и ще прави 10 ноември месец. Започнахме, един месец всичко беше наред, докато не дойдоха тези тъпи пробни матури, които са изключително трудни. В училище изкарвам повече 6-ици, тук- таме се появява някоя 5-ица, но наистина много рядко. И така, тръгнах на пробни матури-първата беше много зле, имах 33 от 100 възможни точки. Тогава майка ми изстеряса, започна да ме обижда, все ми телефона, компютъра, всичко, забрани ми да излизам и да се виждам с приятелите ми. Аз ходя на частни уроци, където с учителката много се разбираме, тя е минавала през всичко това в очите на ученик и родител, както и на страничен наблюдател на подобни спорове-между майки и деца, естествено за тези оценки и точки от пробни изпити. Тя ми каза, че е доволна, защото съм имала смелост да отида и съм направила каквото мога, което беше самата истина. Три месеца по-късно се явих и на още един. На него ме накара да отида и майка ми и госпожата от уроците. Преди него обаче, госпожата предупреди майка ми, че ако ми се скара за резултата тя ще се скара на нея, защото наистина не знае колко е трудно в 7 клас, поне по тази система на учене. Майка ми се съгласи и ми обеща около 5 пъти, че няма да ми се кара или да недоволства. Мда, обаче хич не стана така. Изпита беше днес, аз направих каквото можах-нито разбирах задачите, нито нищо. Изкарах 44 точки от 100 възможни. Когато майка ми разбра зпочна отново да ми крещи, да ме сравнява с най-добрата ми приятелка (отличничка на випуска, наистина добра по математика и изкара 87 от 100 точки), което най-най-най-много ме наранява, а тя го прави постоянно. Майка ми започна да реве, да се оплаква на приятелките си, да ме обвинява, че съм провал, каза ми, че не иска да ме вижда, че ме мрази. Наистина не знам какво да правя, много ми е гадно да ме обижда или да ме сравнява...аз не съм добра по математика явно, не знам какво й става...занмавам се с много други неща и съм добраа в това, което правя, но математиката не ми е сила...според мен единственото, което тя иска е да съм най-добрата ми приятелка (името й е Марина) и да може да се сравнява в щастието на майка й от успеха на Марина...моля ви, кажете как да се оправям с нея...тя е невъзможна какво ли не опитах-да говоря с нея, да се допитвам до учителката ми, която е наистина изключително разбран човек, но нищо не помага...надявам се тук да намеря поне малко помощ...
