Здравейте. Аз съм на 16 години и искам да споделя за една неприятна раздяла с приятеля ми. Той беше нещо като първия ми сериозен приятел и не очаквах че ще сме вечно заедно, но някак си приключихме твърде бързо. В началото много се разбирахме, виждахме се всяка вечер, в училище се закачахме, бяхме идеални. 4 месеца по-късно ми каза че иска да се разделим. Почти съм сигурна че ревнивите му приятели (единият, който ме мрази и в червата, а другият беше влюбен в мен и тайно се опитваше да ме сваля и аз го отрязах) го убедиха че не трябва да е с мен. Сега сме само приятели. Все още сме си много близки и си казваме всичко. Сега той си има друга приятелка. Аз лично не я харесвам. На външен вид не е по-хубава от мен, а коефициентът и на интелигентност е плашещо нисък, но може би моята ревност се обажда в момента. Всъщност, много често се обажда...Карам се с него за всякакви глупости и се заяждам постоянно. После го премислям, чувствам се ужасно и се извинявам. Караме спокойно известно време и пак започвам да го нападам. Искам да опазя приятелството ни. Усещам че се нуждае от мен. Искам да му помогна, но все още е малко дръпнат и не винаги ми споделя проблемите си. Нито родителите му, нито приятелите му го разбират, а това го е превърнало в недоверчив и потаен човек. Постоянно се опитвам да му покажа че на мен може да ми вярва и до някъде успявам. Наскоро пак го бяха разочаровали много хора и ми каза ''Просто няма да се сближавам с никой повече..е, с теб може''. Проблемът ми е, че аз май все още го харесвам и го искам за себе си. Може би това ме кара да съм враждебна понякога и да се карам с него. Между нас още има химия, той ме прегръща и понякога обръщаме разговора на свалка. Въпреки това не искам да му казвам директно че си го искам обратно. Достатъчно ми е да сме близки и да знам че съм единствения човек, с който той може да общува истински. И сега се обръщам към вас. Как да спра да се заяждам, или по-скоро как да спра да го ревнувам? Как да се доближа още повече до неговото съзнание? Знам че той има нужда от мен и искам да му помогна, но все още е малко дръпнат и не винаги ми споделя проблемите си. Благодаря предварително.
П.П. Ето една сника, където се е гушнал в мен и сестра ми ни снима.Малко е тъмна и изглеждаме леко глуповато, съжалявам. Снимката е от след раздялата
