Здравейте. Дълго време мислех преди да се обърна към вас,но тъй като сте единственият ми вариант и хипотетичен изход? реших да го да направя.
Ето и проблема ми: Имам приятел от 6 месеца, отначало всичко беше перфектно, той много ме обича, което е така и до днес.. когато иска може да се държи перфектно, но това е така само когато аз спазвам неговите "правила", когато слушам заръките му и кимам. Когато се опитвам да се протиповопоставя, ме нарича с десетки обидни имена, заплашва ме, както и семейството ми.
До сега не ме е удрял, но съм убедена, че е склонен и на това.
Веднъж се скарахме жестоко, тогава ме стисна за врата и крещеше надвесен над мен, но само толкова. Проблемите ни са за изключително дребни неща, като това, че не съм му казала, че отивам да изхвърля боклука, или че съм си забравила телефона на без звук и не съм чула едното пропуснато обаждане.. че се съмнява, че си лягам и тогава започват съмненията.
Говорила съм с него хиляди пъти. Отдалечих се от приятелките си (той е против да излизам с тях), с родителите си никога не съм била особено близка, за да им споделя подобно нещо и се чувствам наистина сама. Не сме от един град и се виждаме 1 път в седмицата (понякога и 1 път на 2 седмици), аз съм ученичка (на 17 години съм) и за жалост 3/4 от времето ми минава вкъщи.
Случва се да изпия по кафе с приятелки 1-2 пъти в седмицата, но тогава се започват отново скандалите и съответно желанието ми се губи. Постоянно ми звъни и ме задушава от въпроси. Не мога да премълча от него дори типичните женски неща, защото заплахите започват.
За жалост съм наясно с това, че този човек ме манипулира, защото вече съм била подлагана на това. На 13 години се събрах с първия ми приятел, бях с него година и 8 месеца, след шестия месец започна да ме бие. Тогава бях съвсем изолирана. Нямах приятели, не говорих с нашите.. нямаше какво да правя и мисля, че сегашната ми реакция е породена от това. За да се разделя с него трябваше да се стигне до там, че да не съм особено "лицеприятна" (ако ме разбирате) ..
Сегашния ми приятел знае за миналото ми, но не го интересува, че "бърка в раните ми". Всичките му действия ме връщат към случилото се преди.. и усещам, че изпадам в дупка, от която не мога да излезна сама. Обичах го много, но вече седя с него само от страх. Знам, че приятелките ми не биха ме разбрали, защото не са минавали през подобно нещо, но имам чувството, че ако поискам да го оставя ще навреди и то не само на мен. Ще се радвам ако ми помогнете. Благодаря
Вчера писах в групата за държанието относно приятеля си, но също и вчера положението се влоши. Правя отчаяни опити за някаква помощ, не знам дали ще я получа от Вас, но се надявам поне да ме разберете. Бяхме на рожден ден на най-добрата ми приятелка, тя е най-близкия човек, който имам..въпреки че откакто съм с него и с нея нещата се влошиха.
Докато бяхме в първото заведение всичко беше наред, но когато отидохме на дискотека нещата излезнаха извън контрол. Това може би беше една от най-гадните вечери, които съм имала. Тъкмо седнахме и след 15 минути на масата срещу нас дойде мой бивш, за когото той е наясно и също така знае, че е останал в моето минало, но откачи. Започна да удря по масата, да разсипва алкохол върху мен и себе си. Започна да ми крещи и да ме обижда (беше шумно и за моя радост тези около нас не чуха всичко) искаше да го бие, аз умирах от страх.. но от думите му болеше повече.
Аз по принцип не държа на алкохол и докато се усетя вече бях много пияна.. а той още повече. Отидох до тоалетна с две приятелки (положението беше трагично, едвам си стоях на краката), те пожелаха да ме приберат, но тойне разреши. Изкара ме навън, играеше си с една джобна ножка и я слагаше до врата ми пред приятелките ми. Обиждаше ме, а дори не знаех за какво.
Обяснявах му само че ми е лошо, но него не го интересуваше. Започна да рови стари мой съобщения от времето когато още не съм се познавала с него. От яд ми лисна чаша с вино в лицето. Всички от масата ни си тръгнаха и разбираемо..дори момчетата се уплашиха. Най-добрата ми приятелка се опита да ме защити, но без успех..не я съдя, тя не е минавала през подобно нещо. След всичко в 5 сутринта ме натовари в колата и ме закара в неговия град (докато мъртво пияна крещях, че искам да се прибера вкъщи) след няколко часа вече бях по добре откъм алкохол, но ми се гадеше ужасно много. Сега ми се моли и ми обяснява любовта си, колко държал на мен и как щял да оправи всичко.
Помогнете ми, не знам как да постъпя...Сама не мога да се избавя от него, а ме е страх да споделя. Страх ме е, че отново ще се върна при него и кошмарът ще продължи....
