Автор Тема: Спешно (в бездна съм)  (Прочетена 2234 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Jev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Спешно (в бездна съм)
« -: 21 септември 2017 12:55:21, четвъртък »
Не обичам любезности, а и нямам време за такива.
Момиче съм и съм на 16.

Вървяхме с още 2 приятелки бавно. Изведнъж някой грубо, но без капка емоция каза: Аре, мърдай, че бързам. Опита се да мине без да ме бута, поправяйки си път с ръката си, не помня дали ме докосва или не. Естествено реагирах.

Обменихме си обидни думи и като се замислям аз бях по-грубата. Бяха 2 момичета, тръгнаха в друга посока, моята приятелка ме насърчаваше да тръгна след тях и да изигравам същата сцена, само че в различни роли. Един вид да си го върна. Исках да разбере как съм се почувствала. Направих го. Тъкмо, когато казах на въпросното момиче същата реплика, която тя беше употребила, неочаквано се обърна и ме хвана за косата. Усетих, че съм по-силна от нея, но въпреки това хванах само ръцете й. Имам очила, рамките бяха нови и струваха доста, а финансовото ни положение не е чак толкова добро, в този момент мислих само за семейството си и просто не реагирах, а напротив не почаках тя да ме събори, а доброволно седнах на земята, изкарах си очилата, докато тя все още дърпаше косата ми. Накрая ме остави и ме ритна.

През цялото време не усещах болка и сякаш това не се случваше на мен, аз бях наблюдател. Станах и видях, че държи цял кичур в ръката си. -Имаш много яка коса- ми каза тя, а най- учудващото беше, че нейната приятелка застана между нас и каза - стига. Моите само наблюдаваха. Момичето, което ме наби ми каза- другия път мисли 2 пъти преди да ме докоснеш и се моли на Бог.

Тръгнаха си. Взех си очилата, сложих ги, исках са плача. Не защото ме болеше, защото си позволих такова унижение. Усмихнах се, успокоих приятелките ми и казах че съм добре. Смеех се, правех се, че не ми пука. Не казах на никого за тази случка и никой никога не заподозря. Подигравах се със себе си, че имам косопад, доста ме беше оскубала и имаше голо място, което не се виждаше. Чудя се какво ме спря. Имам буен характер, боят не е нещо непознато за мен. Но знаех, че ако реагирам тя няма да спре и ще стигнем далеч, при това баща ми нямаше да я остави жива.

Според мен в този момент мислих за последствията и за семейството си. Промених се и май обвинявам тях за дето не съм реагирала. Горд човек съм, а това ме срина. Почувствах беззащитност, не защото не мога и не знам как да се отбранявам, а защото трябваше да мисля за друг и за очилата разбира се. Не знам, може би, съм поредната тинейджърка, която е пожелала да се направи на интересна, а може би не. Не искам да си го признавам, но не ми пука, когато ме унижават, но не го допускам. Може би непукистичността ми ме накара да не реагирам, защото наистина не ми пукаше, исках просто момичето да си излее гнева и да приключим.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Спешно (в бездна съм)
« Отговор #1 -: 21 септември 2017 12:56:14, четвъртък »
Здравейте, Jev!

Обикновено хората, които се допитват до мен и колежката, психолог Людмила Боянова, задават конкретен въпрос към нас - търсят съвет най-често как да разрешат даден проблем. Прочетох историята Ви, но по така написания й начин не се разбира дали търсите помощ, или просто сте искала да споделите. Моля, уточнете.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен Jev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Спешно (в бездна съм)
« Отговор #2 -: 21 септември 2017 12:58:36, четвъртък »
Благодаря за отговора.

Въпросът ми е - дали е нормално, да не реагираш в такъв случай? Да нямаш желание за отбрана и самосъхранение. Кратко казано да не ти пука.

Чувствам се зле, унижена и виновна за случилото се. Вреди ми. Как мога да се отърва чувството за вина?

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Спешно (в бездна съм)
« Отговор #3 -: 21 септември 2017 12:59:15, четвъртък »
Здравейте отново, Jev!

няма смисъл да казвам, че не сте Вие виновна. Не сте била инициаторът за случилото се и наистина няма нужда да изпитвате каквато и да е вина. За съжаление сте попаднала на грешното място, в грешното време, с грешните хора (в случая с въпросните момичета). Никой не е застрахован, че ще му се случи нещо такова. Разбирам, чувствате се унижена от ситуацията, но продължете напред, колкото и да е трудно. Това момиче е целяло да Ви уязви, да види как нейните действия имат отражение върху Вас. Не бих могла да кажа дали е било правилно, че не сте се защитила. Решението какво да правите идва от конкретната ситуация, когато я изживявате в действителност. Колкото и да разказвате какво точно се е случило, никога няма да се усети истинският контекст. Щом сте преценила, че в онзи момент е било по-добре да не се отбранявате, значи е било правилно. Аз например съм изпадала в ситуации, в които съм усещала, че е по-добре да замълча и нещата да отминат за няколко секунди, отколкото да се въвличам в опасности.

Не се затваряйте в себе си, бъдете активна, занимавайте се с нещата, които Ви доставят удоволствие. Започнете да ходите на някакъв спорт, усъвършенствайте се в нещо, в което сте добра. По този начин ще се повдигне самочувствието Ви. Хубаво ще е да споделите с родителите си за ситуацията. Повярвайте ми! Те са хората, които ще бъдат до Вас, независимо какво се случва. Излизайте с приятели, разсейвайте се. Ако тъжните Ви състояния обаче продължават, Ви съветвам отново да ми пишете или да осъществите директен контакт с колега психолог.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com