Здравейте,
Имам проблем, който не успявам да разреша. Получава се парадокс- полагам неуморни усилия, а резултат не само че нямам, а напротив даже се добавят нови проблеми.... и накрая се получава един страхотен пакет от пълно изтощение, абсолютен стрес, негативна оценка от околните, негативна лична самооценка и тотален срив- всички бушони гърмят и става късо съединение.
Накратко - преживявам болезнено загубата на майка си. Беше лекарска грешка и напълно неочаквано, без да успея дори да се сбогувам с нея, тя изчезна от живота ми.Връзката ми с нея беше много силна.Тя беше най-добрият ми приятел и не само това изобщо не мога да опиша с думи специалното място, което има в душата ми.... Бяхме като сестри, като двете страни на една монета....
И като един осъзнат човек се опитвам да преодолея тази загуба. До колко успявам е друг въпрос.
Имам за сега работа, на която държа. Но..... нещата започнаха да се случват. Те просто се случват. Работата ми е динамична и съм подложена на стрес. Започнах да допускам грешки.Невероятно много грешки и то за неща, които са елементарно прости.Опитвам се да се концентрирам, но няма никакъв ефект.Съответно се задейства системата за санкциите- грешки-глоби-ниска заплата-ниска оценка-много лош атестат за професионален опит. Трябва непрекъснато да се състезавам с някого, конкуренцията е голяма, темпото е такова, че аз не успявам да догоня другите и все изоставам.
Ужасно се притеснявам.Вече нямам никакъв шанс да се представя добре, а освен това вече и заплатата ми няма шанс да бъде ако не увеличена, то поне да се запази нивото на което бях. Получава се един тотален срив - сякаш времето тече по някакъв различен начин за мен, сякаш пространството се изкривява и аз привличам негативите, те просто ми се лепят, ставам като глухоняма, губя авторитета си, никой вече не ме зачита за човек....Аз самата не съм доволна от себе си, след като не успявам да защитя позицията си.
Виждам проблемите в няколко аспекта:
1. първо не разбирам вече къде са моите силни страни и дали изобщо имам такива- това е резултат на ниската самооценка, която правя.
2. за работата, която работя- поставена съм вече на място, за което не се изискват познания, а физическа устойчивост и психическа устойчивост - бързина, издържливост на физическо натоварване и точност. Колкото и да внимавам все нещо не дочитам до край. Набирам заявки и всеки артикул има позиция и име -т.е трябва с бегъл поглед да обхвана един или няколко реда, да видя бройката и името на артикула и мястото, където стои. Оказва се, че гледам горен и долен ред и по някакъв начин преминавам от един на друг ред ... Какво ли не правя за концентрация на вниманието за памет - просто се въртя в някакъв филм на ужасите.
3.Забелязвам, че реагирам със закъснение. Опитвам се да си чета наименованията на глас и чувайки гласа си да осъзная нещата, но примерно правя грешката като отивам до позицията, обозначена на листа, взимам бройките и след време осъзнавам, че този артикул е различен от обозначеното - има разместване и аз действам механично.Осъзнавам се, но вече е късно и не мога да реагирам.Т.е запомням несъзнателно нещо,за което си спомням след време, а в момента съм като сляпа.
4. Имам проблем с концетрацията на вниманието и с паметта - дългосрочна и краткосрочна.
5. Необходимо ми е да развия техника, съобразно която да обхващам пълно едно по-голямо поле от текста и да го виждам, да го осъзнавам.Трябва ми точно и бързо виждане и осмисляне на текста.
Уточнявам, че всичко това трябва да става в движение.
Иначе по принцип съм един свръх чувствителен човек и негативната оценка я чувствам още като е в зародиш. Това вместо да ме мотивира- обратно направо ме демотивира. А казват, че на българина най-добре се отразявало като му бръкнат в джоба.
При мен ефекта е тотален срив. Изобщо нямам представа какво трябва да правя.Полагам свръх усилия, отчайвам се, изтощавам се психически и физически и започвам да мечтая да се махна и да отида на друго работно място. Мразя конкуренцията, егоизма и агресивната среда- неща, без които човек просто не може да оцелява в днешно време.Ще Ви бъда много задължена, ако успеете да ми помогнете . Вече съм в точката на пълен абсурд.Изобщо не знам какво бих могла да направя.Знам само, че нещо трябва да променя в себе си и че бягството не е решение на проблема. Аз съм проблема. Виждам нещата по някакъв изкривен начин.Дори времето започва да тече за мен в други измерения-това е последното, което ми се случи и започнах да си мисля, че полудявам. Всичко си беше нормално, подготвям се за работа, отивам на работа и разбирам, че съм се заблудила и съм видяла часовника на ръката си по "изкривения мой начин" поради което осъзнах, пристигайки, че съм закъсняла с половин час. Това вече ме накара да осъзная, че нещата са много по-сложни и не знам как да ги разреша. Вероятно зациклянето в това, че всичко вече е необратимо, че посмъртно не мога да променя нещата в моя полза, че труда ми е принизен на ниво робски и никой не оценява положително, това, което правя направо ме убива. Опитвам се да се смирявам и да се поправя, но продължавам да допускам грешки, а физическото натоварване не ми се отразява добре, поначало още от дете правя аритмии спонтанно /пароксизмална тахикардия WPW синдром,имам някаква особеност в синусовия възел,това не е фатално/ -значи към всичко това добавям страха да не ми стане лошо и валидола, който пия по някакъв начин може би ми влияе.Пия само по едно кафе, защото повече кафета сърцето може да не понесе.
Извинявам се за подробното описание, но мисля, че то дава повече информация за мен самата.Аз се владея и не давам изблик на емоциите си, но иначе съм свръх чувствителен човек и интуитивно усещам хората, усещам чуждата болка и съпреживявам всичко. Просто не мога да стоя в страни и да гледам само и единствено собственото си благополучие.
Надявам се да успея по някакъв начин да намеря оптималното решение. Въпреки отчаянието, продължава да вярвам, че решение би трябвало да има......
