Нашите всекидневни битови привички нерядко водят до това, че силата ни става все по-малко и по-малко. Тези привички са минимум седем.
Първа: Систематично недоспиване
Според статистиката, през 60-те години на миналия век, средностатистическия човек е прекарвал 8 часа в сън, а днес са примерно 6,5.
Ние сме започнали да спим по-малко заради ускоряващия се темп на живота, принуждаващ ни да се занимаваме с все повече дела. Това довежда до увеличеното количество на хората, страдащи от разстройства на съня (например на фона на стрес).
Мнозина се опитват да компенсират недостатъка от сън, предавайки се на така наречената „сънна булимия”, т.е. отспивайки си до средата на съботата. Това не донася особена полза.
Изследователи от Северозападния университет (щат Илинойс) са доказали, че недоспиването, натрупано в течение на няколко дни, не може да се компенсира за един път. Работата е в това, че липсата на сън в течение на денонощие, организмът е способен без ущърб, да компенсира на следващия ден. Систематичното неполучаване на „компенсация” в течение на няколко дена подред, води до раздразнителност, депресия и затлъстяване.
Втора: Постоянните опити да се отслабне с помощта на диети
Любителите да постоят на диети може да бъдат разделени на три групи. Едни (и те са малцинство), действително успяват, като постоят на диета, да се разделят с излишното тегло. При други нищо не се получава и те изоставят опитите си да ограничат своето хранене. А трети, без достатъчно сън и отдих подбират за себе си все нови и нови диети или започват всеки път една и съща отначало. Именно тези упорити любители на диетите се намират в рисковата група. Те постоянно изпитват чувство за вина и неудовлетвореност от неизпълнените планове по отслабването, опитват се да накажат себе си с все по-строги диети, страдат от постоянно чувство на глад (и често – от недостатък на важни вещества). В резултат те отново се сриват. Без значение колко е банално, но отново трябва да се повтори: диетата трябва да бъде балансирана, а опитите да се отслабне ще бъдат успешни, ако са съпроводени с физическо натоварване.
Трета: Хронични болки
Някои хора, изпитващи хронични болки, с години отлагат визитата при лекаря, ръководейки се от съображения като: „Днес, струва ми се, ми е по-добре, значи може би то и само въобще ще престане да ме боли.”
Изследванията показват, че между хората с депресии, постравматичен синдром и хронични болки има определено сходство. Това е така наречената дезаптационна реакция, която се изразява в мускулна слабост, снижени апетит и либидо, намалена физическа активност, неспокоен сън и стижена концентрация на вниманието. Такъв човек постоянно чувства себе си уморен, изтощен и това силно снижава качеството на неговия живот.
Четвърта: привичката да се пие кафе с литри
Чашката кафе прибавя бодрост, но затова пък литърът кафе отнема тази бодрост. Всичко е просто: възниква ефектът на привикването и за да има бодрост е необходимо все по-голяма и по-голяма доза, която в края на краищата, е невъзможно постоянно да се увеличава. Освен това потреблението на кофеиносъдържащи напитки усилва обезводняването.
За тези, на които е трудно да се откажат от привичката да пият няколко чаши кафе на ден, е полезно да се приучат и да пият вода през деня. А и за тези, които не пият кафе през деня, пиенето на вода няма да им навреди. Диетолозите препоръчват да се пият по 8 чаши вода ежедневно.
Пета: редовен прием на енергетизиращи напитки
„Енергетиците” не трябва да стават постоянна сутрешна напитка. Пиейки този достатъчно мощен стимулатор, човек получава ударна доза кофеин, таурин и често жен-шен. След такава мобилизация на вътрешните резерви, на организма му трябва възстановяване и отдих. В особена опасност се намира черния дроб, нервната и сърдечно-съдовата системи. А при редовен прием на енергетиците също се предизвиква привикване и „ободряващата напитка” с времето започва да ободрява все по и по-малко.
Шеста: Недостиг на кислород
Недостигът на кислород от постоянното пребиваване в задушно помещение забавя обменът на веществата и довежда до повишена умора. От съвета „поразходете се повечко след работа”, уви, съвсем не всеки може да се възползва. Затова е добре да се потърси и друг изход. Първо: съществуват кислородни коктейли и второ: може да се измени техниката на дишането. В течение на всеки ден ние дишаме повърхностно, правейки недълбоки вдишвания. Добре е да се отделят поне няколко минути на ден, за да се „надишаме”, правейки бавни дълбоки вдишвания или възползвайки се от релаксационните дихателни техники.
Седма: Недостиг на движения
Малкото движения съвсем не водят до икономия на сила: мускулите без натоварване губят тонус и в резултат изчезва и енергия. Нещо повече: физическата активност снижава не само рискът от сърдечно-съдови заболявания, но и риска от възникване на депресии и както е изяснено, влияе на продължителността на живота.
Психолозите в университета в Южна Каролина в течение на 12 години провеждали наблюдения на група от 2600 възрастни хора. И установили, че физическата активност влияе на продължителността на живота много по-силно, отколкото даже наличието на нормален индекс на теглото. С други думи не е толкова важно дали човек е пълен или слаб, ако той през живота си се движи повече, той ще живее по-дълго.
Превод от руския medportal: психолог Людмила Боянова
