Здравейте, големият ми син е на пет години. От малък е приятелче с негов връстник. И двамата непрекъснато се търсят. Синът ми обожава приятеля си, а семействата ни доскоро бяха в много добри, прекрасни отношения. Бедата идва от това, че приятелят на сина ми често проявяваше агресивност към него, например като го срещне му крещи "здравей, приятел", търчи към него и го удря по лицето. Блъскал го е с опасност да го събори по стълби, събаря го на земята. Играе грубо и непрекъснато иска да се налага. Непрекъснато се хвали с неща, които уж може да прави по-добре или предмети, които са по-хубави, омаловажава това, което синът ми прави или има, често го и обижда. Има непрекъснато желание да се съревновава, като го прави по начин, по който подтиска или удря другите деца. Аз се опитвах многократно да му правя деликатно забележки пред родителите, да обяснявам и на двете деца как би трябвало да се държат приятелите, да ставам рефер при спорове. Това правех в присъствието на родителите му, но те обикновено не реагираха по никакъв начи. А момчето обикновено действа много бързо по време на игра и удря без да успея да го предотвратя, а синът ми често понася ударите мълчаливо и ако бащата на момчето е там, той въобще не реагира или му прави вяла забележка от която няма никакъв ефект. Майката обикновено реагира по-остро и той се държи по-прилично в нейно присъствие. Когато пък синът ми си върне по абсолютно същия начин, по който е бил ударен, родителите на приятеля му скачат незабавно и правят остра забележка на моя син. На мен ми обясняват как е нормално децата да се бият и щели да го израстнат. Да, но моят син го израстна още на две години, а техният става сякаш по-нагъл. Един път преди време ясно и категорично обясних, че нещата не могат да продължават повече така и нещата временно се промениха, но не за дълго. Скоро моят син удари техния в отговор на грубостите му и бащата на другото дете заплаши моят син, че ще го напляска. Тогава аз заявих, че не може повече да си играят и че синът ми няма да бъде повече бит. В отговор на което ми се каза, че той не бил забелязал синът му да бие и ако съм искала, цял живот да съм пазела моето дете. Самият баща се опитва да насажда в сина си чувството, че е по-голям от възрастта си и че е много самостоятелен. Сам той го пляска много често за съвсем невинни неща и му повтаря, че ще го смачка. Проблемът е, че тези хора са ни съседи и когато излезем, това момче непрекъснато идва при моят син. В момента то се държи перфектно и не показва никаква агресия, като разбира се продължава да прави глупави забележки, с които да се самоизтъква и да омаловажава моето дете. Синът ми доскоро го отбягваше заедно с мен, но сега виждам, че също иска да играе отново с него и се заиграват, при което не ги прекъсвам, но гледам да избягвам контактите по възможност. Те обаче са заедно и в една група на детската градина. Как да постъпя в тази ситуация? Какво да правя занапред, за да избягвам подобни недоразумения между нас родителите и насилие спрямо детето ми. Трябва ли да го оставям да се справя само? Права ли съм да го разделям от приятелите му, при положение, че явен конфликт между децата не е ставал?