Рефреймингът широко се използва в НЛП за описание на използваните процедури за осмисляне и пренастройка на механизмите на възприятие, мислене и поведение с цел да се избегнат неудачните психични шаблони.
Английското «reframing» дословно се превежда като „изменение на рамката на картината” или „изменение на картината в рамката”. Практически рефреймингът може да бъде демонстриран като се анализира как ще се възприеме едно и също лице, ако то е:
~ на обикновена снимка на лична карта;
~ на снимка, която е закачена на почетна дъска;
~ на снимка, която е закачена на дъска с надпис „Издирвани престъпници”;
В първия случай, това ще е просто някакъв човек. Ако е на почетна дъска, ще решим, че човекът е направил нещо хубаво, много е добър в нещо и затова е награден. А в последния случай за този човек ще мислим като за престъпник. И всичко това- заради рамката, в което е поставено негово лице.
Рефреймингът може да бъде илюстриран също така и с чашата, която за песимиста е наполовина празна, а за оптимиста- наполовина пълна.
Но тези примери показват и как се поставя мисленето в ограничение, в зависимост от създадената атмосфера за възприятие. Тази особеност на мисленето се използва от рефрейминга, за да подскаже как по-бързо да се излезе от трудна ситуация.
Съществуват два вида рефрейминг:
* Рефрейминг на контекста. Базира се на това, че в различни ситуации едно и също поведение може да се окаже полезно или вредно.
* Рефрейминг на съдържанието. Направлението му е към изменението на възприятието на обекта, което да доведе до възникването на нови усещания.
Най-известен в НЛП е т.нар. шестстъпков рефрейминг:
1. Определяне на поведението или на реакцията, подлежаща на изменение.
2. Установяване на комуниказия с частта, съответстваща за даденото поведение Х.
3. Отделяне на позитивното намерение от поведението.
4. Работа с творческата част за избор на нови способи за достигане на избраната цел.
5. Работа с частта Х за възприемане и използване на новите способи на поведение, които заменят старото поведение.
6. Проверка на това дали съществуват други части, които биха могли да пречат на употребата на новото поведение.
Автор: психолог Л. Боянова
