Има хора, които настръхват всеки път, когато видят българското знаме. Ако помислим аналитично, това е странна реакция. В края на краищата, знамето е просто парче плат с цветна, декоративна щампа. То няма нищо общо с магията. В него няма нищо тайнствено. Но, разбира се, подобно тълкуване пропуска главното. Да, това е просто парче плат. Но в същото време то олицетворява всички добродетели и характерни черти на нашата нация. Когато някой види знамето, той вижда също един могъщ, убедителен символ на всичко, за което нашата нация се е борила.
Знамето, както и безброй други неща от заобикалящата ни среда, е котва, един сетивен дразнител, свързан със специфична комбинация от състояния..
"Котва” e процесът, чрез който всяка представа (вътрешна или външна) се свързва и изстрелва в една последователна нишка от представи и реакции. Тя води до промяна в състоянието на индивида.
Котва може да бъде дума, фраза, усещане или предмет. Това може да е нещо, което виждаме, чуваме, чувстваме, можем да вкусим или помиришем. Котвите имат голяма сила, защото могат мигновено да предизвикат продуктивни състояния. Именно това се случва, когато видите знамето.
Закотвянето е начин да се придаде трайност на преживяването.
Можем да променим нашите вътрешни представи или нашата физиология за един миг и да получим други резултати, като тези промени изискват съзнателно осмисляне. Със закотвянето може да се създаде един постоянен пусков механизъм, който автоматично да кара съответния човек да създава състоянието, което желае във всяка ситуация, без дори да се замисля за това. Ако се прикрепим към нещо достатъчно ефективно, то ще бъде там, когато ни потрябва.Всички ние се опитваме да постигнем най-доброто с това, което имаме. Всички се опитваме да направим максималното с ресурсите, с които разполагаме. Закотвянето е начин да гарантираме, че винаги ще имаме достъп до най-големите си възможности.
Ние всички се закотвяме редовно. Фактически, невъзможно е да не го правим. Закотвянето представлява една създадена асоциация от мисли, идеи, чувства или състояния, свързана с определен специфичен дразнител. Да си спомним случая на д-р Павлов. Той взел гладни кучета и поставил месо на мястото, където те могат да го подушат и видят, но не и да го достигнат. Това месо ставало могъщ дразнител за чувството на глад у кучетата. Скоро те започвали обилно да отделят слюнка. Когато изпадали в това състояние, Павлов постоянно удрял звънец със специфичен звук. Съвсем скоро той вече нямал нужда от месо: можел само да звънне със звънеца и кучетата започвали да отделят слюнка, като че ли месото е пред тях. Той създал неврологична връзка между звука на звънеца и състоянието на глад или отделянето на слюнка.
Ние също живеем в свят, изпълнен с дразнители-реакции, в който големият дял от човешкото поведение се дължи на несъзнателно програмирани реакции. Например много хора в стресово състояние незабавно търсят цигара, алкохол или дори наркотици. Те не мислят за това, а действат точно като кучетата на Павлов. Всъщност повечето от тези хора биха искали да променят поведението си. Те чувстват, че поведението им е несъзнателно и неконтролируемо. Ключът е в това, да се осъзнае процесът така, че ако котвите не са от полза, да можете да ги премахнете от себе си или у другите, и да ги заместите с нови връзки с дразнители, които автоматично да осъществяват промяната към желаното състояние.
Как се създават котвите ?
Когато човек е в напрегнато състояние, когато умът и тялото му са обсебени от него и даден специфичен дразнител постоянно се проявява във връхната точка на състоянието, дразнителят и състоянието се свързват неврологично. Тогава всеки път, когато се задейства дразнителят, автоматично се появява и напрегнатото състояние.
Логично е да се предположи, че не всички котви са свързани с положителни асоциации. Някои от тях са неприятни и дори лоши. Ако сте преживели катастрофа, изпитвате мимолетно чувство на притеснение всеки път, когато преминавате край същия участък от пътя. Всеки, преживял намесата на Бърза помощ и откарван с линейка до болница, никога не забравя усещанията по време на пътуването под звука на оглушителната сирена. Просто много често дразнителят го кара да си ги припомни съвсем безпричинно, виждайки преминаваща линейка.
Едно от нещата, които влияят върху силата на една котва, е интензивността на първоначалното състояние. Понякога хората имат толкова силно неприятно преживяване, че от този момент нататък, когато и да видят лицето на въпросният човек, незабавно изпитват вътрешен гняв. От този миг тяхното приятелство, връзка или работа губи цялата си привлекателност. За съжаление, няма как една котва да бъде изтрита. Но всяка котва може да се промени.
На другия полюс са приятните котви. Свързвате една определена песен с чудесно лято и до края на живота си, когато и да я чуете, ще мислите за това време. Завършвате прекрасен ден с шоколадов сладолед и за дълго време това става любимият ви десерт. Това отново са неща, в които не влагаме мисъл, но ни карат да реагираме по определен начин. Голяма част от тях зависят просто от случая. Ако сте в силно състояние – независимо дали добро или лошо – когато влезете в контакт с дразнител, има голяма вероятност той да се превърне в котва. Настойчивостта на един дразнител е много мощен закотвящ инструмент. Ако чувате нещо достатъчно често (например рекламен лозунг), вероятността то да се запечати в нервната ви система, е голяма. Хубавото е, че всеки може да се научи да регулира този закотвящ процес.
От историята е известно, че изявените лидери са умеели да използват културните котви около тях. Когато политик се "наметне с националното знаме”, той използва силата на тази котва. Той се опитва да свърже своята личност с всички положителни емоции, които знамето отключва. В добрия случай този процес може да създаде здрава обща връзка от патриотизъм и съгласия. В най-лошия случай такова закотвяне може да предизвика плашеща демонстрация на колективна заплаха. Хитлер е бил гений в това отношение. Той е свързвал особени състояния на ума и чувствата с пречупения кръст, маршируващите войски и многолюдните митинги. Той е довеждал хората до напрегнато състояние и когато вече го е постигал, непрекъснато е наблягал на специфични и уникални импулси.
Закотвянето не се ограничава само до най-дълбоките чувства и преживявания. Артистите са майстори на закотвянето. Добрите комици знаят как да използват дадена специфична тоналност, фраза или физиология, за да предизвикат смях на момента. Как го постигат ? Те правят нещо, за да ви разсмеят, и когато сте в това специфично състояние, ви дават характерен и уникален символ, като определена усмивка или израз на лицето. Те правят това постоянно, докато състоянието, в което сте предразположени към смях, се свърже с техния символ. Скоро след това те могат просто да направят съответната гримаса и вие не можете да сдържате смеха си.
Закотвянето е средство, използвано от много професионални спортисти. Те вероятно не го наричат така, или дори не съзнават какво точно правят, но използват същия принцип. Водещите спортисти имат свой начин да задействат състояния от рода на "сега или никога”, за да влязат в най-продуктивното си състояние в най-важния момент.Като точно определен ритъм на тупкане на топката преди сервис в тениса например.
За създаването на котва са необходими две стъпки. Най-напред е нужно да се постави в особено състояние лицето, което желаем да закотвим(може и себе си). След това е нужно многократно да осигурим единствен по рода си дразнител, докато субектът постигне върхово състояние. Общата схема е следната:
Ключове към закотвянето:
1. Интензивност на състоянието.
2. Определяне на точния момент(върхово състояние)
3. Уникалност на дразнителя
4. Повтаряне на дразнителя.
Щом решите,че сте създали една котва, трябва да я изпробвате. Първо, лицето се поставя в ново или неутрално състояние. Най-лесният начин това да бъде направено, е като го накарате да промени физиологията си, или да помисли за нещо съвършено различно. После, за да проверите вашата котва, просто подайте съответния сигнал и наблюдавайте. Дали неговото физиологично състояние е същото , каквото беше в търсеното състояние ? Ако е така, значи вашата котва е успешна. В противен случай вероятно е пропуснат някой от основните етапи на закотвянето:
1. За да бъде една котва ефикасна, когато подавате дразнението, субектът ви трябва да е в напълно съгласувано състояние, в което да взима участие цялото му тяло. Това състояние е така нареченото напрегнато или интензивно. Колкото напрежението е по-голямо, толкова е по-лесно индивидът да се закотви и толкова по-дълготрайна ще е котвата. Ако закотвате някого, докато една част от него мисли за едно, а друга част – за съвсем друго, стимулът ще се свърже с няколко различни сигнала и следователно няма да бъде така силен.
2. Трябва да подадете дразнителя във върховия момент на изживяването. Ако закотвите много рано или много късно, няма да уловите и задържите цялата интензивност на състоянието. Можете да откриете върха на изживяването, като наблюдавате начина, по който субекта навлиза в състоянието и да забележите какво се случва, когато интензивността започне да пада.
3. Трябва да изберете специфичен дразнител. От голямо значение е котвата да дава ясен и безпогрешен сигнал на мозъка. Ако някой изпадне в особено интензивно състояние и вие се опитате да го свържете, да речем с поглед,с който винаги гледате този човек, това вероятно няма да бъде много ефикасна котва, защото не е нищо уникално и за мозъка ще бъде трудно да извлече специфичен сигнал от него. Може да постигнете резултат обаче ако стиснете ръце по определен начин. Най-добрите котви комбинират няколко системи на представяне – зрителна, вкусова, слухова , кинестетична и т.н. едновременно,за да създадат характерен знак, който мозъкът ще може по-лесно да асоциира с определено значение. Създаването на котва едновременно с докосване и специфичен тон на гласа обикновено ще е по-резултатно, отколкото закотвянето с допир.
4. За да бъде резултатна една котва, трябва да повторите знака съвсем точно.Ако поставите човек в определено състояние и докоснете раменете му на определено място с определена сила, по-късно не можете да извикате същата котва, като го докоснете на друго място или с различна сила.
Закотвянето е безценно, защото привежда нервната система в готовност светкавично. Традиционното позитивно мислене изисква да спрете и да помислите.Дори поставянето ви в силно физиологично състояние изисква известно време и съзнателно усилие. Закотвянето въздейства мигновено и мобилизира най-големите възможности на индивида.
Котвите могат да стават все по-силни, ако се натрупат, наслоят една върху друга, ако се съберат много от същите (или подобни) продуктивни преживявания заедно върху една кумулативна основа. Колкото по-често изпадаме в едно и също интензивно състояние и добавяме нови, силно положително изживявания към него, толкова повече сила и успех се добавят към котвата. Класически пример за цикъла на успеха. Успехът поражда успех. Силата и продуктивността предизвикват още по-голяма сила и продуктивност.
Крайният вариант на схемата, по която се поставя котва в подсъзнанието на човек, трябва да изглежда по следния начин:
1. Изясняване на специфичния резултат, за който искате да използвате дадена котва и специфичното състояние, което ще има най-голям ефект за постигането на този резултат.
2. Очертаване на основната линия на преживяването.
3. Поставяне на индивида в желаното състояние, като се използват словесни и несловесни образци за общуване.
4. Използване на остротата на вашите сетива, за да определите кога е достигната кулминацията на състоянието(изживяването) и точно в този момент да се подаде дразнител (котва).
5. Проверяване на действието й като:
А. Промените физиологичното състояние, за да прекъснете изживяването.
Б. Задействате отново дразнителя(спусък) и отбележите дали се постига желаното състояние.
Дотук с теорията.
Сега ще се концентрирам върху няколко лични неща, които съм научил с опита. Независимо какво сте разбрали до момента, дали сте чували за котвите преди или едва сега откривате тази теория, дали сте изпробвали тяхното въздействие насочено или не – няма значение. При всички положения твърдя, че в 99% от случаите вие все още не осъзнавате колко огромно е значението на котвите в живота ни. Ако сетивата ни са цветовите гами на живота, то котвите са самите цветове. Ако ги нямаше и тази способност на подсъзнанието не съществуваше, сърцата ни щяха да бият монотонно като тиктакащ часовник.
Сигурно сте забелязали една особеност на общуването, особено при интимното партньорство или дългите връзки с познати. Обикновено романтичните истории започват с интензивни преживявания, положителни емоции, често необичайно място и условия на срещата. Психологически това е силен момент,особено за момичетата, при които действа един специфичен модел, наречен „блян за неустоима история". Него няма да го пояснявам сега, но ще подчертая, че при необикновени условия жената си позволява да се държи по-освободено, опиянена от вярата и оправданието на този модел. Така често започват връзки – от силно интензивно(напрегнато) състояние на жената, уникален(или не чак толкова) жест на мъжа и известна повторяемост или игра с преживяването. Създават се силни положителни котви. Двамата твърдо вярват, че са открили нещо уникално, което винаги са търсили(всъщност то е преживяването, а не самият човек). Така обикновено започва романтичната любов…
Но по-късно нещата неминуемо се променят. Заедно с положителните котви се натрупват и отрицателни. Много важно е умението да се създават котви, които да съхраняват силните моменти. С други думи, не е достатъчно да направите един изключителен жест за човека до вас, безценен го прави съхраненото изживяване на момента. Ако се научим да добавяме котва към силния момент, във върха на изживяването, то ние скоро ще разполагаме с цял набор от интензивни символи на прекрасни състояния. Понякога е достатъчно просто да използваме различни типове необичайни докосвания в точните моменти, за да превърнем тялото на човека в карта на емоциите. Представете си само после какво ще се случва при един масаж…
Но нека се върнем на неминуемото създаване на котви между хората. Умишленото съхраняване на хубавите моменти и състояния е ценно, най-вече с възможността от натрупване на котвите, които се усилват без предел. Но има и множество несъзнателни натрупвания. Най-неприятни са тези, които се изграждат в тежки моменти. Ние имаме способността да обвързване един дразнител или състояние с цялата ни обкръжаваща среда, включително и хората до нас. Логично е, когато сме дълго време с някого, да преживяваме и тежки моменти с него. Проблемът е, че в такива моменти негативните емоции се „наслагват" на лицето му. Важно е това не само да се осъзнае, но и да се заменят навреме с подходящи жестове или спусъци тези състояния. Иначе един ден просто откриваме, че свързваме човека до себе си с проблемите, а всеки изпитва естественото желание да общува с някого, когото свързва само с положителни емоции. И го търсим в някой друг, в нова неустоима история.
