Здравейте,
започнах да се виждам с един мъж. Отношенията ни са сравнително нови. Срещаме се от около 2 месеца.
Предисторията е, че дълго време отказвах да излизам на среща с него, защото:
първо наскоро бях приключила връзка и наистина имах нужда от време за себе си, за да преосмисля всичко.
второ: изпитвах страх и съмнения от евентуална нова връзка с друг мъж, за да не се повтори предишния безуспешен сценарии.
Така или иначе изминаха 6 месеца и той отново ме потърси. Признавам, аз не съм го търсила. От своя страна той ми сподели, че през това време е започнал друга връзка, но нещата и там не се се получили. Разведен е от осем години, има голяма дъщеря.
Все пак реших да дам шанс, защото го харесвам и не бих искала да се затворя в себе си, въпреки, че изпитвах и все още изпитвам страх да не бъда наранена, отново.
Но....
След интимност и на почти всяка наша среща, той сякаш автоматично започва да говори миналото си. Особено след като пийне малко повече (и не само), сякаш се отнася и започва да споделя с мен.... За бившата си съпруга, колко е бил наранен тогава, за дъщеря си, която не го уважава, за последната си връзка, в която също е бил наранен.
Веднъж просто го помолих да не говорим за бившите си, защото смятам, че това не е окей нито за мен, нито за него. Аз съм приключила с миналото си и нямам нито нужда да говоря за него, нито да се връщам там. Той обаче сякаш все още има тази необходимост. Разбирам болката му, проявявам търпение, но не съм му психотерапевт, а евентуален партньор и тук вече ми е трудно и не знам как да подходя, защото и мен ме боли. Наскоро той загуби и работата си и сякаш това още повече влоши нещата.
Последният път го попитах дали наистина се чувства добре, той ми каза, че е в дупка и има нужда от време. Виждам, че страда, объркан е.
Само, че вътре в себе си имам своите съмнения. Дали този мъж е подходящ за дългосрочни отношения? Дали този мъж, не е при бившата си в момента, докато аз го мисля и му давам време, да се справи с проблемите си? Дали наистина се чувства зле и има нужда от него, за да реши, дали да сме заедно или не?...Дали пък не съм била просто временно забавление за него? Има една фраза, с която сам определи себе си: "Ако ме познаваш, няма да ме харесваш вече." Никак не ми звучи като уверен човек и такъв на който може да се разчита.
Въпросът ми е дали да не поискам разговор в, който просто да изясним отношенита си, защото усещам, че нещо не е наред. Дала съм време. Но то няма да е много дълго, защото единият от житесйите уроци, които научих по трудният начин е, че времето е най- ценният ресурс и никога не се връща.
Благодаря, че прочетохте!