Херман Ебингхаус (1850-1909) е известен немски психолог, който е един от основателите на експерименталната психология и представител на асоциативната психология. Той е роден на 24 януари 1850 г. Става професор по философия в Бреславския университет. Организатор е (съвместно с А. Кениг) на списанието: „Списание за психологията и физиологията на сетивата” ("Zeitschrift für Psychologie und Physiologie der Sinnesorgane"), обединяващо психолози, които не принадлежат към школата на В. Вундт.
Херман Ебингхаус относя психологията към числото на естествените науки и защитава тезата, че е необходимо нейното отделяне от философията. При трактовката на психичните явления, застава на позицията на психофизичния паралелизъм.
Едва ли Ебингхаус, когато е давал своето първо научно описание на експерименти с паметта (Ebbinghaus. Uber das Gedachtnis. 1885), е могъл да предвиди огромното влияние, което ще окажат неговите изследвания. Към онзи момент нямало нито едно систематизирано представяне на структурата на паметта, отсъствали предишни експерименти в тази област. Така Х. Ебингхаус се впуска да изследва една напълно непозната област- неизвестните свойства на паметта. Той подозирал, че чувствата, усещанията и идеите, които веднъж се озовават в нашето съзнание, след това остават скрити някъде из паметта. Своето мнение за съдържимото на паметта и неговата достъпност, той изразява в думите си:
„Дори когато вътрешният ни поглед не може да ги открие, те (бел. Боянова: чувствата, мислите, усещанията) въпреки това не са напълно унищожени и не са изчезнали; някои образи продължават да съществуват, да се съхраняват в паметта. Разбира се, ние не можем непосредствено да наблюдаваме тяхното текущо съществуване, но то се проявява във вид на резултати с тази сигурност, с която ние заключаваме, че на небето има звезди.”
Друго, с което Херман Ебингхаус е известен, това е, че той е откривател на оптична илюзия на възприятието за относителен размер, известна като „Илюзията на Ебингхаус”, състояща се в начина, по който възприемаме два кръга с един и същи размер, поставени близо един до друг. Единият кръг е обграден от по-големи кръгове, а другият е обграден от по-малки кръгове. Първият централен кръг (левият) изглежда при това положение по-малък от втория централен кръг (десния). Ето онагледяване:
Автор: психолог Л. Боянова
