Густав Теодор Фехнер (нем. Gustav Theodor Fechner, 1801-1887) е германски експериментален психолог, който е основоположник на психофизиологията.
Той се е родил на 19 април 1801 г. в градчето Грос-Зархен, където неговият баща е бил свещеник. Получил е своето образование в Дрезден и в Университета в Лейпциг, където е учил физиология от Е. Вебер и математика от К. Молвейд.
Г. Фехнер до края на живота си е живял в Лайпциг. През 1834 година той заел длъжността професор по физика, но през 1839 година, изучавайки цветовите и зрителните феномени, той повредил очите си и по причина на силните страдания, които това му е причинявало, си подал оставката. По-късно, оправяйки се от заболяването, той се върнал към изучаването на психиката и нейната връзка с тялото, като давал публични лекции по темата, които също така е залегнала и в неговите книги. Умира на 18 ноември 1887г. в Лайпциг, Германия.
Най-известен е със своите разработки върху психофизиката, където подробно изследва взаимоотношението между психиката и външния свят. Той утвърждава, че когато интензивността на стимула се увеличава в геометрична прогресия, то психичното усещане се увеличава в аритметична прогресия.
Убежденията на Фехнер са базирани на панпсихизъм и пантеизъм. Поради това той възприема Земята като жив организъм, части от който са всички одушевени същества и неодушевени предмети.
Неговите възгледи оказват дълбоко влияние върху много учени и философи от 20 век, в това число: Херардус Хейманс, Ернст Мах, Вилхелм Вундт, Зигмунд Фройд и Стенли Хол. Фехнер се счита и за създател на формулата:
S=KlogI
която доказва наличието на научно обоснована връзка между тялото и психиката.
Материалът е подготвен от: психолог Л. Боянова
