Здравейте! С моят годеник сме заедно от няколко години, но от скоро той живее и работи в Германия. Преди близо месец му изневерих с мой колега и все още не разбирам как се случи това. Работихме във фирма за озеленяване, (аз вече напуснах) и трябваше да отидем до една вилна зона, за да видим един обект. С този мой колега, отдавна прехвърчаха искри между нас, но съм му казвала, че не искам да изневярявам, защото няма да мога да живея с тази мисъл, и ще ме съсипе. Правили сме телефонен секс, но сме си обещавали, че няма да има физически контакт между нас. Докато не отидохме до конкретния нов обект за озеленяване... дори не стигнахме до там, а направо ме закара в една гора. Опитах се да говоря с него да ме остави, но той беше решен, че това е момента. Целуна ме, аз се отръпнах и казах " не искам да го правя". А той ми каза " можеш да го направиш". Направи някой ужасни неща с мен, докато закривах лице с ръцете си. Отблъснах го излязох от колата, но не знаех на къде да тръгна. Чантата ми с телефона беше останала в колата. Запалих цигара да се успокоя, само те бяха в джоба ми . Мислех, че всичко е приклюлило.Той ме последва, взе цигарата от ръка ми и я смачка на земята. Награби ме. Тогава го блъснах и му се разкрещях, че е луд и искам да ме остави. И от тук последващите събития са много странни за осъзнаване от мен. Той се дръпна, но не каза, че ще се прибираме, просто ме гледаше и то с яд. А в главата ми се въртяха хиляда мисли, най- странната бе дали прането ми е изсъхнало. Времето минаваше и накрая му казах, че искам да го направя с него. Тогава ми каза влизай обратно в колата ама на задната седалка и аз най-спокойно си влязох и направих всичко което поиска от мен, чувствах се ужасно, а се правех че ми харесва. Все още не мога да си обясня постъпката. [/size]Жертва на сексуално насилие съм на девет годишна възраст и съм си обещавала, че няма да допусна втори път да ми се случи нещо подобно, че ще се пазя, не ходя по купони и дискотеки. Някои хора ми казаха, че съм си го търсила, други, че съм насилена. Толкова съм объркана... Незнам какво става с мен. От малка съм възпитавана, че изневярата е нещо лошо и ако обичаш и уважаваш човека до себе си, никога няма да го направиш. Сега се чувствам ужасно, не спя, не мога да ям, сякаш няма смисъл да живея. Искам да попитам възможно ли е да съм била насилена и да не съм разбрала или просто съм изневерила и си чистя съвестта? Какво мислите Вие?
