Изневяра

[selma]

Здравейте, съплугът ми ме изневери. Женени сме почти от 9 години,живяхме в чужбина, след като ни се роди дъщеря ни, аз режих да се върна в Б-я. Защото не можах да свикна там. След 3-4 години и съпругът ми щеше да се върне в Б-я,но не се получи така. Първите 2 години много често идваше да ни види. Беше много любезен към нас, наистина чувствах обичта му,всичките ми приятелки и познати се възхищаваха че имам такъв любящ съпруг. И така като започна да се промени, аз бавно реших да замина пак в чужбина при него. Около 2 години беше друг човек. Като пристигнахме тука,в къщата намирах дълги коси, питах, но не получавах разумен отговор. Първите няколко дни нямахме полов акт, и аз усещах че е живял с друга жена. Но той категорично отхвърляше това. Исках да му вярвам,но нямаше как да се самоубедя. Рових по телефона, не откривах нищо. По google научих как да върна изтрити снимки, и всичко видях, живял с друга жена около 2 години. Беше адски трудно, не можах да вярвам че това на мен ми се случи, как ми причини, как живя цели 2 години, как ме излъга?Започнах да го удря,да плача...След което се извини, купи ми подаръци, цветя. Обеща че няма да се повтори. Все още отхвърля че тази жена е живяла тука, но снимките показаха всичко, и сега казва че от време на време е идвала,както и да е, той ме изневери 2 год. Сега още съм с него, но немога да му се доверя. Леко по леко започвам да се чувствам по добре. Той не иска да говорим по темата, а аз искам да знам всичко, а той отказва да ми разкаже, казва ако ми разказва всичко ще се чувствам по зле, и ще го мразя по вече. Не съм грозна жена, имам доста добра фигура, гледам се в огледото, питам се защо аз. Но започвам да възприемам, че на всеки може да го причинят. Не знам дали да плодължа с него, не исках да реша бързо, затова още сме заедно. От време на време си мисля, дали обича тази жена, защото е живял с нея опредено време. Питам го и това, но той казва че не чувства нищо към нея.Какво ще съветвате вие, дали да му доверя отново. Страхувам се ,че пак ще ме изневери. Той обещава че няма да се повтаря, но немога да му се доверя,както преди.Благодаря че ми отделихте време
 

[mariya_koeva]

Здравейте, selma!

Аз не бих могла да Ви кажа дали да напуснете съпруга си, или да останете с него. Това е решение, което ще трябва да вземете Вие. Със сигурност обаче мога да Ви кажа, че всяка една ситуация е поправима, стига и двамата партньори да имат желание за това. Ако съпругът Ви осъзнава грешката си, обича Ви и иска да сте заедно, а Вие сте готова да му дадете втори шанс и да му простите, тогава е възможно с помощта на семеен психотерапевт да си изясните защо се е стигнало дотук, да си отговорите на някои въпроси, да поработите върху негативните емоции от миналото и да продължите напред (и двамата трябва да присъствате на сесиите). За Вас пък ще е ОК да поработите и върху липсата на доверие и страха, които изпитвате.

Успех!

[ChG]

Здравейте,


не можах да намеря как се публикува нов пост, за това пиша тук като отговор и моля за мнение.


Омъжен мъж съм от 14г с две деца. Професията ми е такава че съм много зает и последните 3 години живеех и работих в чужбина. Прибирах се почти всеки уикенд, както и по всички празници. Семейството ми идваше при мен през отпуските (по цяло лято през тези години). Тъй като сменявам работата (отново в чужбина но в друга държава, не в тази която бях до сега) си оставих 1.5 месеца, което време да отдам изцяло на семейството си. Нооооооо..... за нещастие научих, че жена ми е изневерявала и си има любовник, с който си е прекарвала времето, (със всички подробности - сексуални и т.н.). Полудях, изпаднах в състояние в което и аз не мога да се позная. Почуствах такава непреодолима болка и предателство, тъй като аз винаги съм я обичал и съм и вярвал без никакви съмнения и предрасъдъци безусловно. Тя винаги ми е помагала и подкрепяла, грижила се е за дома и децата, аз от своя страна правих всичко за нея и смейството, купих и нова кола, ново жилище, помогнах да започне порядъчна работа... не можех да повярвам, че е истина и тя е способна да направи такова нещо.
Първото което предприех беше тотална раздяла и развод, започнах процеса...., но нещо в мен ме спря, главно заради по малкото дете (3г). Реших да пробвам да преглътна всичко в името на децата. Говорхме няколко пъти, тя ми поднесе извиненията си, които аз не приех.... в момента живеем заедно, говорим си очтиво, помагаме си, дори се разделяме и посрещаме с целувка. Разбирам я до някъде, тъй като тя винаги ме е ревнувала и си е мислила че аз имам друга в чужбина (което не е истина). Виждам мъката в очите и, но не съм сигурен дали е от вина и угризения на съвестта или е от това, че тъгува за другия или продължава да подържа връзка с него (не знам), тъй като до колкото разбрах там е имало силни чувства, а сега насила сме заедно. Аз пък я чувствам като чужд човек, който не съм познавал никога, нямам никакво доверие, прибирам се с болка в дома ни, който също чувствам като чужд.


Какво бихте ме посъветвали, да се опитваме ли да продължаваме така? Да заминавам ли отново в чужбина? Какъв е пътя напред?


Благодаря!

[mariya_koeva]

Здравейте, ChG!

Има една приказка, че печелиш едно за сметка на друго. Мисля си, че във Вашата ситуация може да се говори и за това - работите в чужбина (предполагам, че професията Ви носи удовлетворение), усъвършенствате се, придобивате знания и опит, но пък не сте близо до семейството си. Да, в днешно време има безброй начини да поддържате връзка с близките си и дори да не губите усещането, че не са до Вас. Но понякога разстоянието си казва думата и настъпва моментът, който е индивидуален за всяка една двойка - някои остават заедно, независимо колко далеч са един от друг, а други не успяват да превъзмогнат това разстояние и започват да се оглеждат настрани. Не мога да се ангажирам с оценка "кой крив, кой прав". Нормално е да сте наранен. По-скоро е хубаво да поговорите със съпругата си кое я е накарало да е с този мъж (дали е заради разстоянието, за което написах, или просто между тях са се зародили някакви чувства), какво изпитва тя към него, как тя вижда Вашата връзка занапред. С условието обаче да е искрена. Отговорите на тези въпроси ще Ви помогнат да получите някаква яснота и да знаете и Вие какво да правите.

Ако желаете, пишете отново.

Успех!