Споделяне на своите жестоки ужаси в очакване на вашето

[disturbed]

Здравейте,ще се опитам да бъда сравнително кратък и ясен в изказа си.
Преди много години ме споходи мисълта че съм виновен за смъртта на моя близка, която умря в катастрофа. Нито съм бил аз шофьор нито съм се возил в колата и по някакъв начин да преча на шофьора да си кара нормално и внимателно нито пък съм ядосал някои от возещите се за да избликнат в ярост и да направят някоя глупост. просто на неприятен участък от българските пътища тир се е ударил с колата, а вече не помня на 100% но мисля че и времето е било дъждовно.
Оттогава в главата ми се загнездва темата за вината свързана с мое невнимание и т.н и как човек може да умре заради мои действия или липса на такива. В последствие си казвам че трябва спокойно и разумно да погледна назад и да преценя за какво аджеба съм виновен и да продължа. Следва и мисълта, че ако съм болен от ОКР то може бъдещето ми дете да е болно и как вече няма да имам приятелка как ще споделя с нея тези ми тревоги дали да си трая дали да й кажа. Колкото и шантаво да ви прозвучи мислих да си направя вазектомия и да казвам че не мога да имам деца само и само да живея спокойно и нормално.
В момента - частник съм и когато в главата ми няма особено сила и съм ама съвсем леко отчаян чупя клиентските неща спирам си телефона оставям бележки как ще отворя еди кой си ден и дори нямам пари в момента да платя направените от мен щети.
Желанието ми - искам да живея нормален и спокоен живот и ако някой ми каже ти си болен от това и от това и колкото и странно да ви прозвучи ми го докаже ще пия хапчета каквито ми каже колкото ми каже и ако трябва няма да имам нито жена нито деца нито нищо.

Сред т.н лекари срещах следното : "съжалявам че не можем да ти помогнем" "няма да мога да ти помогна" "ходи на психиатър пий хапчета и като допълнително идвай на психолог" в едната болница са ме водили с БАР, което е меко казано малоумно. Един от последните психиатри доста известен и работещ в психиатрия на които отидох ми каза депресия. първият път ме прие с направление, което не беше за преглед при него, защото там се ходило на преглед само с направление за болница а после когато му писах email каза че няма да ме приеме с направление от лекар и дори не ми отговори къде да отида и колко пари струва да отида при него на частно(а всъщност кабинет има )
Знам че съм една объркана душа и май само аз в най-голям покой мога да прецена какво точно ми е и какво да правя, но само ще спомена че днес ми е 3ти ден спане и лежане че главата ми не е особено силна и динамична след това спане и лежане и че тези дни на спане и лежане в главата ми са невероятно страшни тревожни бури как да се справя с работа как да живея за напред и т.н

Благодаря !

[Emotion]

Здравейте,


Изпадала съм в подобни депресивни състояния, както и в дълги периоди, в които не съм можела да се отърва от неоснователно чувство на вина. С годините постепенно се научих да владея тези ужасни изживявания, отдавайки се на дейности, които са ми едновременно ненатоварващи, често дори приятни, и полезни за някой друг. След такива дейности се чувствах удовлетворена и разтоварена едновременно.
Започнах с редовно почистване на жилището, в което живееше цялото ми семейство, по-късно открих и готвенето....четенето на книги, особено разтоварващи, хумористични, както и на психологична тематика поддържаше духа ми. Освен всичко това се отдадох на сто процента и на работното ми място, без да ме интересува дали ще бъда оценена или не, без да търся неща като благодарност или оценка. Така, ангажирайки се постоянно с най-разнообразни дейности започнах все по-рядко да мисля за буриите, които бушуват в душата ми и се надявам да подейства и при вас. Освен това, на мен ми се отрази добре и пътуването из страната. Предполагам, че би било полезно и за вас.