Здравейте, нов съм във форума. Това е първата ми тема.
Бих искал да си обясня ситуацията и да получа професионално мнение от психолозите във форума.
Преди около две седмици аз бях този, който реши да зареже приятелката си, след дълга връзка - близо две години. С доста теренца ще обясня, кои са негативните неща, които ме накараха да прекратя връзката ни, тъй като лично смятам, че това са изключително негативни черти за един женски характер, но все пак както казах, бих искал да получа подкрепа от професионалист, дали действията ми са оправдани. Също така искам да подчертая, че ще се опитам да бъда максимално обективен, тъй като на много от вас ви е ясно че всяка история или разказ за подобни неща се изкривява, в зависимост от това кой я разказва. И последно - аз съм човек от средна класа - нито богат, нито беден. Не сме били женени. Но градихме сериозни отношения (или поне се опитвахме).
Ето и някои негативните черти и случки, които съм установил и преживял -
- супер ревнина, не просто ревнива - буквално ме е ревнувала, когато съм си говорил с друга жена, делово, в присъствието и на нея в този момент (приятелката ми). Също така ме е ревнувала от всякакви жени - много по- възрастни, семейни жени, семейни приятелки жени, колежки от работа, мои близки или познати, с които си пишем често, които живеят на далеч и не сме се виждали от повече от 5 месеца (без да крия чатове). Ревнувала ме е и от нейни роднини жени, които са вече омъжени. И за капак - бях обърнат с гръб към нея и тя твърдеше, без да ме вижда, че заглеждам жена (над 10 год. по- възсрастна, семейна). Плюс обиди към тези жени, въпреки, че някои от тях са ми доста близки и стари приятели.
- всичко около нея се превръща в драма и феминизъм - през всичките спорове и пререкания - като всяка двойка през 21 век - тя се опитваше да ме убеди с някакви неписани нейни правила за морал, семейни ценности - че тя е права и правеше сегрегация за жените и мъжете и техните морални права и задължения. Като всичко това накрая се свеждаше до мен - че не съм достатъчно мъж за нея, какъв мъж съм аз по принцип и т.н. Пример: бяхме седнали на заведение и сметката беше доста голяма, самата бележка, - и аз реших да си сметна сметката с калкулатор, да не се тормозя, да смятам на ум. При което нейна приятелка казала, че едва ли не тя трябва да ме зареже, а моята приятелка се съгласява с нея и идва да спори срещу мен и ме обижда че не съм достатъчно мъж, с тази постъпка. Общо взето се е случвало от малки и дребни спорове, тя да навлезе в тежки морални пререкания.
- почти винаги тя е права - за повечето пререкания, които сме имали тя продължава да си държи на мнението - въпреки че не е била права. И дори да се съгласи, че не е права, при бъдещи пререкания се връща на въпросната тема и твърди обратното.
- не спира да говори при спор - като латерна е - не ме изслушва, няма диалог, все едно че моя глас не се чува докато спорим. Също така при спор - препуска от тема в тема и спора става изключително хаотичен. Тоест ако говорим за конкретна тема, тя намесва неща от други спорове, настъпва хаос и започва да повтаря определено изречение, без да иска да ме изслуша.
- използва манипулации - най- силната случка, за която се сещам е - преди бях й казал, че искам да се разделим - тя ми казва, че няма да намеря по- добра от нея.
- мнението й зависи почти винаги от чужди хора - главно от нейни приятелки и роднини, чиито връзки на повечето до този етап въобще не са блестящи и са млади връзки, за да изказват мнение. Винаги решението го взима повлияно- след като чуе тяхно мнение. Но по тази тема - вината е изцяло нейна. И това продължава системно, въпреки множеството ни разговори по темата. И почти винаги мнението на нейни приятелки и роднини надделява над моето - въпреки, че сме от 2 години заедно и сме се разбрали, че трябва да сме сплотени и че градим нещо сериозно.
- изключителен екстроверт, опиращо до крайност и супер активна в социалните мрежи - постоянно иска да е навън, по заведения, по дискотеки. Също така съм я забелязвал - въпреки че тя е супер ревнива към мен - тя постоянно добавя, последва нови хора, включително мъже и лайква техни снимки.
- (малки) лъжи - не е изцяло пряма към мен, въпреки, че идвамата сме се разбрали че градим нещо сериозно - при което, тя си служи с малки лъжи, въпреки, че да каже истината нищо няма да стане - за да прикрие нещо дребно.
- изключително рядко казва извинявай - или го казва с допълнение, примерно "Да извинявай, но и ти също направи ...." . Не може да направи искерно и чистно извинение.
- след предишни раздели използва социалните мрежи и публикува цитати, непряко, но се подразбира, че са по мой адрес.
- подобно на по- горе - използва социалните мрежи за да ме кара да ревнувам - на предишната ни раздяла, добави бившия си и реагира на негови публикации (и сигурно са си комуникирали). След това като се бяхме събрали ми обясни, че ако иска да е с него, ще бъде с него, но се интересува от мен, блокира го, бил за нея минало. И сега като се разделихме отново го добави. Освен с бившия си, добавя и други мъже и така пак се опитва да ревнувам.
- хипер емоционала по време на цикъл и тежък предменструален синдром - общо взето, се подразбира. Не знам дали може нещо да се направи по въпроса. Тук нямам какво да добавя, освен че всичките ни проблеми се влошаваха експоненциално, докато е в такова състояние.
- не прави опит за контакт, винаги аз трябва да поема инициатива - на повечето ни раздели, въпреки, че тя носи огромна част от вината - винаги чака аз да й звънна - и заради това всъщност ме провокира с публикациите в интернет и тактиките за ревност.
- никаква промяна, за нещата които трябва тя да подобри - винаги ревнива, използва отново манипулации, при раздяла използва пасивна агресия и опити за ревност. Всичко се повтаря. И очаква с нейните действия да я потърся, едва ли не.
- голямо его - винаги е тънкообидна, винаги съм се чувствал че стъпвам на картон от яйца докато съм с нея. Може би заради егото се случват доста от гореспоменатите неща.
- винаги се нуждаеше от мен - наскоро се подготвях за сериозни изпити в университета, тъй като уча доста трудна специалност. И работя. И й бях казал, че няма да можем да се видим 5-6 дена да ми минат изпитите, да се подготвя. А ние по принцип живеем сравнително близко. На 25 мин. с кола до тях. Но въпреки това, работата много ме умаря, плюс тежките изпити и примерно, че трябва да ходя до тях 30 мин - да се върна още 30 мин - оттам да се оправя и да си легна. Много се умарях. Тя не ме уважи, искаше да се виждаме нон стоп, започна да спори, че не съм прав по темата. А става въпрос за 5-6 дена, не повече.
- Промени си плановете за кратко време - на последното ни събиране й обясних какви са ми плановете, че ще трябва за напред да работя на друго отдалечено място временно и въобще няма да можем да се виждаме и в такъв случай ако иска след време заедно да живеем на това друго място. Тя се съгласи, събрахме се. След около месец си промени мнението и с някакви оправдания се опита да ме изманипулира да не ходя там.
- Лошо физическо здраве - имала е моменти на голямо наднормено тегло и прекомерна употреба на цигари и сладко.
Това са само част от неволите, които съм имал с нея. Наистина, моля да ми повярвате, максимално съм обективен за случките. Защото, след като го прочетете, може да си помислите, че прекалено лоши неща пиша за да е истина. Но е така.
Ако ме питате защо съм бил близо две години с нея - защото тя е полярен човек - има много добри но и много лоши качества. И именно това ме крепеше, да съм толкова време с нея. Но лошите й качества надделяха над мен. Тоест не можех да ги изтрая повече.
Това което истински ме мъчи е - защо тя е такава? Дали е наследствено, дали някой й е промил мозъка. И защо й толкова трудно да се помени? Защо е толкова трудно да бъдем сплотени?
Обяснявал съм й, докато сме водили спорове, че може би има нужда от друг човек, който да я кара по друг начин да се чувства. Че може би ние сме фундаментално, прекалено различни. А тя ми отказваше - винаги дерзаеше за нашата връзка, въпреки всички скандали. Аз съм този, който винаги приключваше всичко, през всичките раздели.
Засега, няма да пиша повече по темата. Надявам се да получа професионално мнение от психолозите в този форум и дали десйтвията ми са оправдани (ще се радвам и обикновените потребители да изкажат мнение).