Здравейте, извинявам се предварително за прекалено дългото ми съобщение,но просто съм много отчаяна. Аз съм на 17 години, след месец и половина правя 18.
Ще започна с малко предистория. Преди 4 години заминахме в Германия с родителите ми и брат ми. Аз не исках да идвам, беше ми гадно, започнах училище и кошмарът започна. Подигравки,тормоз от страна на съученици, никаква заинтересованост от страна на учители и така 3 години. Започнах с много тежки депресии, след това панически атаки. Абсолютно никъде не излизах,нямах приятели, не общувах с никого. Опитвах се да се разсейвам с музика,започнах да тренирам във вкъщи. Много самотна се чувствах. По това време имах едно приятелче,което беше от компанията ми с която излизах докато си бях в България и с когото бяхме “гаджета”,той буквално ме държеше аз да не полудея.И макар и написано в кавички,поддържахме връзка една година след като заминах.Родителите ми не го харесваха,постоянно се карахме заради него, те си мислеха,че правя циркове, за да се върна в България при него. След известно време момчето почина. Беше ми много трудно, паническите атаки не спираха, много зле се чувствах. До толкова бях зле,че дори съм правила опит за самоубийство.Година след като той почина аз отново поисках да се прибера в България те не се съгласиха и така до преди четири месеца, когато вече беше последната ми молба към тях да се прибера. Пуснаха ме,макар и да не искаха да го правят.
Поисках да се прибера,защото не издържах вече психически, имах проблеми в училище, не ми позволяваха да продължа да уча от училището, като цяло беше ужасно положението. Прибрах се в България и скандалите с родителите ми продължиха по телефона цели 4 месеца. Постоянно ме обвиняваха,че не съм положила достатъчно усилия да се справя, казваха ми,че за нищо не ставам,че съм им съсипала живота,че ще се откажат от мен и прочие. Още повече ме болеше от тези думи. Преди околко два месеца възстановихме отношенията си с мой бивш приятел,за когото пропуснах да спомена по-горе. С него се бяхме запознали 2018-та година лятото,когато бяхме в България за ваканцията. За жалост родителите ми и него не харесват. Те не харесват никой от приятелите ми, постоянно казват,че са дрогаджии и какви ли не още,без да ги познават, казват,че са ме провалили, а всъщност аз буквално нищо не съм направила. Когато опитам ги запозная с тях,те се дърпат. Не мога да разбера,защо толкова много се притесняват за мен, като аз абсолютно никакви глупости не правя. Започнах работа, уча си, излизам от време на време с приятели, но те изкарват цялата картинка адски грешно. С 300 зора започнах отново училище и ме върнаха с три години,защото не ми зачетоха години в Германия. С абсолютно всичко се справям сама от много малка с изключение на финансите. Те само ме издържат,с абсолютно всичко друго се оправям сама. Не ходя по купони,и зачитам всяко едно тяхно мнение. Казвам им абсолютно всичко,не крия нищо от тях. Преди 4 дни ми казаха,че искат да си дойда при тях в Германия за празниците и пак ще се върна. Аз предположих какво ще стане и ги попитах “вие няма да ме върнете отново,нали” и те ми казаха, “защо мислиш така,ще те върнем спокойно”. Всичко окей станах и тръгнах с първия автобус,който имаше за Германия и когато дойдох ми заявиха,че не искат аз да се връщам обратно! Мислят си сега,че пък това момче е фактор и искам да се прибера заради него. Казаха ми дори,че ако смятам,че искам да съм с него и той иска да бъде с мен да го викна да дойде при мен в Германия.. как да им обясня,че не той е фактор и дори да е с мен в Германия аз пак няма да се чувствам добре. Как да им обясня, че с него или без него, просто Германия не е място, на което аз съм спокойна,щастлива и пълноценен човек. Имам чувството,че баща ми не може да приеме,че аз пораствам и се притеснява за мен прекалено много. Баща ми ми каза,че ако си тръгна от тук повече няма да ме погледне и изобщо да не се връщам..Моля за съвет, какво да направя?
Имам чувството,че живота ми няма смисъл..
Благодаря Ви,че прочетохте съобщението ми и моля да ме извините,ако съм Ви отекчила.
