Ернст Кречмер (Ernst Kretschmer) е немски психиатър и психолог, професор в университета в Тюбинген, създател на типологията на темпераментите на основата на телосложението. Роден е през 08.10.1888г., във Вюстенрот, близо до Хайлброн.
През 1906 г. започва да изучава философия, световна история, литература и история на изкуството в Тюбинген, но след два семестъра си сменя специализацията и започва да изучава медицина, отначало в Мюнхен, където върху неговите възгледи особенно силно влияние оказват психиатрическите занятия на Емил Крепелин, а после кара стаж в болницата "Eppendorf" в Хамбург и в Тюбинген, при Роберт Ойген, под ръководството на който Кречмер подготовя и защитава през 1914 г. докторската си дисертация на тема "Развитие на делириума и на маниакално-депресивния симптомокомплекс". Кречмер работи и като професор по психиатрия и неврология. Открива собствена психологична лаборатория по конституционална и трудова психология, която ръководи до своята смърт през 09.02.1964 г.
Кречмер има над 150 публикации. Сред тях особено място заема разработената от него класификация на видовете темперамент, а също и изследванията му в областта на медицинската психология и психотерапията.
През 1921 г. се издава неговият труд "Устройство на тялото и характера" ("Körperbau und Charakter"), в който на базата на изследване на изчисления на съотношенията на частите на тялото над 200 болни, Кречмер определя основните типове строеж на тялото и ги съотнася с описаните от Емил Крепелин психични заболявания.
В своята работа "Гениалните хора" ("Geniale Menschen", B., 1929), за която събира материали и изследвания от 1919 г., Кречмер се стреми да обвърже своето учение за типовете конституции с областта "наука за духа".
Ернст Кречмер провежда и изследвания относно особеностите на престъпниците, на основата на които дава рекомендации за реабилитационна работа с тях.
Започвайки през 1946 г., Кречмер прави също и обширни изследвания на морфологията и физиологията на развитието на детската и юношеската психопатология.
Голяма известност носи на Кречмер и разработаната от него през 1923 г. психотерапевтическа методика, "хипноза в активна фаза", базирана на разработване от пациента на въображаеми образи.
Кречмер въвежда понятието "ключова психическа травма", като обозначаваща най-уязвимата сфера на преживяване.
Въпреки голямата популярност на теоретичните изводи на Кречмер, то цялата негова концепция е антинаучна, построена на идеалистична основа и е политически реакционна. Идеалистическата концепция на Кречмер е използвана като част от фашистката идеология.
Автор: Л. Боянова
