Здравейте,
преди повече от месец започнах консултация с терапевт. Предпочитам да не давам информация за човека, тъй като не съм сигурна дали не греша в преценката си. На първата сесия, бях много разтревожена, притеснена - не попитах за завършено висше образвование по специалността, диплома и сертификати. За съжалние не видях и такива, на стените в кабинета ѝ. Не ми беше удобно да попитам, тъй, като мисля за себе си че съм твърде недоверчива и мнителна. Чувствах се добре на сесиите, но сякаш нещо не вървеше съвсем гладко между нас. На една от сесиите ми сподели, че няма особен напредък и това ме обезпокои. Сподели, че има лека положителна промяна но е твърде малка , можело и още. Някак си, не си представях терапията като състезание и не бих могла да кажа, колко сесии са ми нужни. Това ме притесни и я помолих да ми задава насочващи въпроси, по време на сесиите. Днес трябваше да отида на поредната сесия, но се обадих на терапевта си ѝ и казах, че няма да мога да присъствам, тъй като предния ден погребахме наш близък роднина и тази вечер имам нужда да се прибера и да си почина. Тя реагира, странно. Каза ми, че е хубаво да дойда, но аз отказах. Така прецених. След това ми повтори ,че нямаме напредък и че трябва да преценя, дали искам да ходя на терапия при нея или не. След този разговор, се почувствах объркана и взех решение да откажа терапията. Дали нейното отношение е било професионално или не в този случай е моят въпрос? Или просто самата аз, не искам да си реша проблема? Благодаря Ви!
