Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства - F13
Транквилизатори (от лат. tranquillo — успокоянам), психолептици (седативни) или анксиолитици (от лат. anxietas — тревожно състояние, страх + др.-гръц. λυτικός — способен да раствори, отпускащ), или атарактици (от др.-гръц. ἀταραξία — невозмутимост) — психотропни лекарствени средства, успокоителни, които потискат или намаляват дейността на организма и могат да предизвикат както физическа, така и психична зависимост. Болшинството от транквилизаторите се относят към групата на бензодиазепините. Повечето от тези средства, заедно с транквилизиращия ефект имат и вегетотропно, мускулоотпускащо и антиконвулсивно действие (клоназепам, реланиум, елениум и др.). Транквилизаторите не се препоръчват при шофиране.
При прием на транквилизатори съществува опасност от предозиране. Смъртта на много хора, в това число и на знаменитости, е свързана с приема на транквилизатори. Всички лекарства от този клас, при прием на алкохол, усилват ефекта си.
Към тях се развива физическа и психическа зависимост. При спиране на употребата им се наблюдават симптоми на абстиненция. Лечението при острата интоксация е най-добре да се проведе в токсикологичен център.
Интоксикация.
А) Интоксикация с бензодиазепини. Наличие на поведенчески разстройства, най-често изявявени като агресивно поведение, особено когато бензодиазепините се комбинират с алкохол. По-малък еуфоричен ефект, отколкото се причинява от другите вещества от този клас.
Б) Интоксикация с барбитурати. Ако става дума за по-малки дози, то клиничните синдроми са неразличими от същите при алкохолната интоксикация: вялост, дискоординация, затруднения в мисленето, влошена памет, неправилна преценка, сексуална агресивност, намалено внимание и емоционална лабилност, нистагъм, двойно виждане, атаксия, хипотония и отслабени безусловни рефлекси.
Абстиненция.
А) Абстиненция от бензодиазепини. Симптомите са: тревожност, дисфория, непоносимост към светлина и силен шум, потене, гадене, мускулни потрепвания и понякога гърчове. Тежестта на абстиненцията зависи от дозата и честотата на използване, като началото на абстинентните симптоми започва около 2-3-ия ден след спирането на приема, като при дълго действащите субстанции, тя може да започне на 5-6-тия ден.
Б) Абстиненция от барбитурати. Бива:
~ лек- тревожност, слабост, потене, безсъние.
~ тежък- гърчове, делир, колапс и смърт.
Най-тежки са абстинентните явления при барбитуратовата абстиненция. Болшинството от симптомите се появяват до 3 дни от абстиненцията. Симптомите продължават 2-3 дни, но могат да се задържат и две седмици.
Хронична интоксикация.
А) Хронична барбитуратова интоксикация. Развива се толерантност.
Б) Хронична интоксикация с бензодиазепини. Бензодиазепините имат по-широк спектър на безопасност при вземане на високи дози. Не е добре комбинирането на бензодиазепини с алкохол, защото и малки дози могат да причинят смърт.