Поредна вечер, в която не спя... Но този път реших да си излея мъката тук. С приятеля ми сме разделени от седмица. Аз се прибрах в родния си град, но всичките ми неща са при него. Пишем си, и тази вечер му казах, че искам да се прибера при него, защото не искам да е сам в този момент. Не бил сам, имал си ракия и играе на играта. А и имало блокада по пътищата. Това е вярно, но с автобуса все ще стигна някак. За какво се скарахме ли? Ами и аз не знам точно какво го ядоса, може би съм казала нещо, което не е искал да чуе. Бях изнервена, преди цикъл, а точно тогава говоря глупости само. Искаше да се разходим, но нали обявиха извънредното положение и реших да си остана в къщи. Казах му като иска да излезе, никога не съм го спирала. После стана въпрос за бившия ми личен лекар(смених го скоро), и му казах, че е добър. Той се ядоса и поиска да се върнем да скъса молбата, която подадох за новия лекар. Не му позволих, но недоумявам как може да побеснее за подобно нещо, наистина беше бесен. Излезе, и когато се прибра седнахме да говорим. Беше много ядосан и изнервен, но всички сме в това положение сега. И двамата не работим, но имаме спестявания за известно време. Не спирам да си търся и работа, каквото намеря. Това се опитах да му обясня, но уви. В яда си ми каза, че вече не е сигурен дали иска да имаме дете, а това ме нарани страшно много. Борим се за дете откакто живея с него, вече 6 месеца, а другия месец правим една година откакто сме заедно. Не разбирам поведението му сега. Пишем си, сякаш всичко е нормално, а реално не сме заедно. Казах му, че ако е искал да ме нарани е успял. Отговорът беше, че няма време да се нараняваме, и има по важни неща . Не го разбирам. Не знам как да постъпя, какво да правя. Когато тази вечер му казах че искам да се прибера, че с автобуса се минава по бързо, ме попита дали си давам сметка какви ги върша. И какво толкова ще свърша, по дяволите? Ще се прибера при него, вместо да седя тук ще си бъдем заедно. Не знам какво да правя вече... Да чакам да ме повика при себе си, или да тръгна веднага? Не съм сигурна дали няма да ме отблъсне, когато ме види пред вратата. Обърква ме по този начин. Оставих на него да реши какво ще правим, но решение няма. Не казва нито ела, нито обратното. Какво прави всъщност? Опитва се да ме накаже ли, или просто се прави на обиден? Извинявам се за дългия пост, но имам нужда от логичен отговор, защото аз не мога да намеря такъв!
