Ето как не трябва да протече един тренинг.
Участниците са насила натирени от Шефа си в Залата. За една част от тях това е чудесен начин да се скатаят от работа, а за останалата част пък е чудесен повод да си помислят нещо нецензурно заради невъзможността да си свършат работата.
В по-редкия случай, са случайно желаещи доброволци, решили да научат нещо ново и полезно.
Групата е голяма. Над препоръчваните 8-12 души.
След кратко представяне, време е за малко физкултура или поне за танци, подкрепени от някаква музика. Това не беше ли тренинг всъщност? О, чакайте, това било предподготовката на тренинга. Така се очаква от хората да се настроят да мислят в случай, че са забравили как става тази дейност и… Предполагам е специално създадено, за да измъчва онези от групата, които са интроверти и възприемат като свое психично убийство моментът, в който един куп народ им нахлуе без покана и без доброволно дадено разрешение в личното пространство.
Който е оцелял след фитнеса, вече може да се възползва от първата част на Голямото Писане.
То може да включва дъска, на която да се пише от водещия. Понякога се лепят листчета с писано от участващите и от водещия.
В употреба влизат всякакви цветни моливи, химикали, маркери, флумастри, пастели, водни бои и тежко му, който не се почувства изявен художник поне за миг. Весели табелки с цветни надписи за имена, правила, чувства, цели и стремежи. Отговори на въпроси от типа “Ти спиш ли с пижама?” и “Приказлив човек ли си?” за по-добро опознаване. Окрилящо е връщането в първи клас.
После отново е време за гимнастика. Или музика. А най-добре и двете. Може би тренингът е по аеробика? Или поне по модерен балет…
Хората бива и да застанат в кръг, както и да помръдват вяло в такт, подканяни да усетят я енергията на другия, я топлината, я нещо друго не по-малко откачено. Интровертите със сигурност вече са започнали да замислят убийства и само доброто им възпитание ги възпира да ги извършат.
След като групата се наиграе, се стига до съществената част на тренинга.
Преравят се няколко тона листчета, за да се намери къде бяха целите, които групата си е определила. А, ето ги. Чудесно.
Време е за още игри, които да дадат отговора на въпроса как да се постигнат целите от заглавието на тренинга.
Това е обилно съпроводено с още писане. Дъската и хартиите не стигат. Проекторът пуши. Групата започва да се притеснява дали няма да се стигне до писане по стени и други неподходящи места, само и само да се изпише всичко. Ако може да е с изброяване. С по една дума на точка, за да се чуди после човек какво е искал да каже автора.
Трябваше да се спази принципа “Тук и сега”, но всички са “Там Някъде”.
Последният да завърже на възел скъсаната нишка на мисълта. Няма го и принципът “Аз”.
Конфиденциалността е някъде в трета глуха. До частта с искреност и откритост не се стига, понеже от игри и от водещия тренинга, участниците не се дореждат до думата за повече от едно изречение, ако извадят късмет и до толкова да се доредят.
Кафе, обяд, екстри за повдигане на настроението и пъденето на лошите мисли. Участниците си тръгват доволни от забавлението или поне не дават вид на разочаровани.
Само дето наученото от хората е в състояние да се предаде в две не особено дълги изречения. За това ли беше пропилян целият ден?
Това ли беше целта и така ли се води един тренинг? Категорично не.
Алтернативата е следната:
Тренингът се разработва при съобразяване с типа личност на всеки от участниците. Избира се удобно за всички участници време за провеждане. Избягва се прекомерното писане, безсмислените игри.
Фокусът е върху участниците, а не върху водещия. Не се цели запълване на времето с маловажни дейности. Взетият опит в края на тренинга не е еднакъв за всички, а е индивидуален като резултат от взаимодействието между участниците.
Целите на правилно проведения тренинг са:
1. Увеличаване на способностите за възприятие и разбиране на себе си и околните.
2. Изграждане на адекватна самооценка за себе си и другите.
3. Осъзнаване на необходимостта от себеразвитие и доизясняване на собствената позиция по дадени въпроси.
4. Промяна в поведението с цел справяне с конкретно поставените проблеми.
Тук може да се добави:
– създаване на възможност за промяна на вече възприета позиция.
– умения за работа с другите чрез разпознаване и избягване на конфликтни ситуации.
– умения за вземане на нестандартни решения.
– други, съобразно темата на тренинга.
5. Получаване на реалистична обратна връзка за собственото поведение.
6. Постигане на баланс, така че груповата работа да не пречи на решаването на индивидуалните проблеми, поради които човек се е включил в тренинга.
Постига се като се предоставя възможност както за споделяне, така и за разбиране на другия.
Автор: психолог Людмила Боянова
