Да си върна любовта

[ЦециВихронрав]

Накратко аз или съм на работа или съм с детето. Не виждам как ще направя това - веднъж седмично нещо за мен.

Това дете има и баща който би трябвало да гледа не само личния си живот и интерес, ами да полага грижи и за детето. Съответно му казвате да си гледа живота, но веднъж седмично да се сеща, че има и дете, а Вие да имате няколко часа за себе си.

[otnovo]

Не мога да се справя с емоциите си мъката, гнева, отчаянието, това да се чувствам толкова провалила се, ненужна, непотребна, да не виждам надежда за щастие.
В тази връзка дадох всичко толкова любов, толкова средства може би и всичката вяра и надежда, която имах за щастие и не мога да обясня как в тази ситуация другия човек може просто да спре да обича без да го каже. Дори може да продължи да се преструва, че обича, за да получава още и още от твоята обич, съпроводена съответно и с материални факти. Всичко това до деня, в който се появява трети човек.
Аз ставам лошата. Тази, която е изисквала любов и внимание, която е искала съпруга и, когото обича да е до нея и детето им. Аз съм човека с ужасен характер и грозно тяло, които са причина връзката ни да се разруши.
Тя е добрата, тя не е виновна, че ни е виждала ежедневно с детето ни в парка, където е срещнала съпруга ми и това не и е попречило да му демонстрира интереса си, да му казва, че го харесва и т.н. Тя не е виновна, че е развалила нашето семейство.
Сега вече не знам какво да направя. В пълна дупка съм.
Как да повярвам, че щастие е възможно, когато знам, че и да даваш всичко от себе си е възможно само огромно нещастие. Моето всичко може би е просто недостатъчно, за да получа обичта, от която се нуждая.
Съвети много - живей, заради детето си и т.н. Нуждая се обаче от опора, от човешка опора, от възрастен човек, който да е до мен, когато се сривам, да ми подаде ръка, да ме прегърне.
Толкова много е в мен, че не мога да го подредя и опиша /а си мислих, че съм човек, който се справя с думите/.
Ще се обърна към специалист навярно, но се страхувам, че съм твърде обезверена.

[ЦециВихронрав]

Чета поста Ви и се сещам как бях в същото състояние след развода си. Още повече, че той нямаше само една "друга", а много и все жени които се пишеха за мои приятелки. Жени които съм посрещала у дома и у които съм пращала мъжът си да им свърши нещо... Болката наистина е съсипваща. Аз също мислех, че явно не съм дала достатъчно, но... Вината не е у Вас! Единствената Ви вина е, че обичате. Дайте си време да го преболеете. Не се самообвинявайте! В никакъв случай не се самообвинявайте! И най-важно (това от личен опит) и кръв да Ви капе от сърцето пред мъжът си не показвайте колко Ви боли. След като има друга го пратете да си ходи. Вашият дом не е хотел за неверни съпрузи. А и защо да му вдигате самочувствието като му показвате колко Ви боли от раздялата?
Мъжете са тотални идиоти със генетично закодиран нагон да ловуват. Съответно докато идиота знае, че страдате по него ще се чувства като великият разбивач на сърца. В момента в който разбере, че сте го преболяла обаче ще запее друга песен. Това пак е личен и от приятелки опит. Бившият ми съпруг като видя, че вече не го гледам със скрит копнеж и явно съм преживяла чувствата си към него изведнъж реши, че иска да се съберем отново. Аз обаче вече исках нещо по-добро.
Няма да Ви е лесно. Всеки преживява мъката по свой начин и за различно време, но я преживява. И Вие ще преживеете болката рано или късно. Просто сега всичко е още прясно и болезнено.
А тази другата... Няма да изкарат дълго. Утре ще остави нея заради трета и... Мъжът Ви явно не е дорасъл за семеен живот. Той е свикнал да се увлича по хобита, да се води по приятели и Вие да се грижите да го вадите от поредното му увлечение и да го завръщате в пътя. От тук нататък без вашата грижа и подкрепа му предстои стремглави спускане надолу.
Все си мисля, че заслужавате мъж с който да се подкрепяте взаимно и да се борите заедно с трудностите в живота, а не такъв за който Вие да се грижите изцяло.
И престанете да мислите, че сте с ужасен характер и грозно тяло! Вие сте това което сте...

[otnovo]

Опитвам да не демонстрирам емоция пред него, но успявам точно за ден, максимум два. Имам и това лошо качество (да добавим към другите ), че каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, особено пък с близките. Той ми беше най-близкия човек, а сърцето ми абсолютно е разбито.

[ЦециВихронрав]

От отговорът Ви разбирам, че още живеете заедно. И се питам... Добре де, мъжът Ви уж е влюбен в друга и уж нямало място за компромиси, а още не си е тръгнал. Попитайте го щом сте толкова лоша, защо още е с вас? Защото преди почти 20 г. аз бях в същата ситуация и като попитах мъжът си, защо е още с мен като е влюбен в друга и той започна да ми изтъква, че уж, защото аз не съм искала да се разделяме, уж заради детето и т.н. и не можело ли да си живеем като съквартиранти?! И това не за друго, а защото повечето недорасли мъже искат хем да си имат жена и семейство и хем да си щъкат като ергени.
Ако ми позволите ще Ви пиша на имейл.

[otnovo]

Ще се радвам да ми пишете мейл. Мисля, че тук има опция да се препращат или... Не знам как е.
Живеем заедно вече е силно казано, но всъщност
Повечето нощи той не се прибира. Идва сутрин за да заведе детето на градина, но аз дори не съм сигурна дали ще дойде и всяка сутрин се подготвям да си свърша всичко сама. Извеждаме кучетата и се подготвям да водя и детето в този момент той се появява и казва - аз щях да ги изведа - а аз от къде да знам.
Когато нощува в къщи дори спим в едно легло. Но това не се е случвало в последните два дни.
Причината да не е на квартира според него е, че сега няма време да търси. Аз му казах, че истинската причина е, че няма пари. Той никога не е плащал разходите по местене / наемане на ново жилище, това винаги беше за моя сметка и никога не излиза под 1000 лв.
Вярно е, че аз не мога да спра да искам да сме заедно, но същевременно не искам човек, който непрекъснато ми демонстрира, че не ме обича да е до мен и да разправя раните ми.
Нямам сили сега да го изгоня.

[ЦециВихронрав]

Писах Ви на имейл