Как да събера семейството си отново?

[anelia001]

Дори не знам откъде да започна...С бившия ми вече мъж бяхме заедно 22 години, от които последните 5 години официално семейни. Имаме 2 дъщери - тийнейджър на 13год и бебе на 6мес. Разведохме се поради финансови причини, когато бях в края на бременността и продължихме да живеем заедно още няколко месеца. От година и половина, улисани всеки в работата си, започнахме да се виждаме много рядко и изглежда се отчуждихме. Той започна работа през нощта и се прибираше само да спи у дома.  Едва когато се роди бебето,  усетих  студенината от негова страна - имах трудна бременност, раждане с операция, а той отказа да помага вкъщи. През това време баща ми се разболя от рак, аз учех магистратура последен семестър, предстоеше държавен изпит.  Отношенията ни се изостриха, една вечер след негова командировка, блъфирах и казах, че между нас вече няма страст. Той не каза нищо, явно това беше истината. От следващата вечер вече спеше в другата спалня. Опитвах да провокирам комуникация, но всичко стигаше само до поредния скандал, разбира се през нощта, защото само тогава имах възможността за това. Една сутрин той ми каза в очите, че вече не ме обича, не ме вижда занапред в живота си и че ще се изнесе в друго жилище, когато отида на гости при роднини, за да не е пред децата. Опитах да проведа още много разговори, но безрезултатно. Предложих да потърсим специализирана помощ, но отказа. 4 дни преди деня, когато щеше да се изнесе, аз го помолих да напусне, защото това е огромно мъчение за мен. Една нощ се озовах в спешно отделение с паник атака.
Сега аз живея с децата, той идва да ги вижда, понякога за час- два, понякога за 5 мин. Усещам в думите му, че дори вече съм му в тежест, когато трябва да ни закара донякъде.
През това време имаше периоди на смесени чувства от негова страна- като да ме прегърне на тръгване, целуне по чело или буза, наричане с мила дума, но и моменти на омраза и нетърпимост. За момента мисля, че и той няма сериозна връзка, по- скоро еднократни креватни авантюри, но той няколко пъти вече отваря темата за бъдещи наши партньори и какви не трябва да бъдат.
Мисля, че имам нужда от психологическа помощ да си изясня мога ри да направя нещо все още, за да бъдем отново семейство, по- сплотено отпреди или просто е време да приема раздялата, колкото и да е трудно и тъжно. Благодаря!

[Boyanova]

Здравейте,

Съжалявам да науча, че преминавате през тази трудна ситуация. Ситуацията, в която се намирате в момента с мъжа Ви, с когото сте споделяли своя живот и сте изградили семейство, касае не само Вашето бъдеще от тук насетне, но и това на Вашите деца, затова трябва да се подходи внимателно. Радвам се да видя, че звучите силна и решителна, което е много важно.

Вземането на решение дали да се опитате да възстановите вашата връзка или да продължите напред без него е изключително лично и трябва да се основава на това, което е най-добро за вас и вашите деца. Помислете над тези моменти:

1. Имайте предвид, че няма как сама да се борите за връзката Ви. Връзката е от двама и ако само единият се бори, а на другия му е все тая или пък руши, то със сигурност борещият се за връзката ще изгуби битката. В този ред на мисли, той съгласен ли е също да се бори заедно с Вас, като се има предвид, че промените, които той трябва да направи, следва да са реални и постоянни?

2. Можете ли да му доверите отново сърцето си, след като е изразил ясно, че не ви обича и е постъпил така с Вас? Кое Ви гарантира, че утре това от днес няма да се повтори?

3. Какво би било най-добро за децата ви? Ще е по-добре за тях да видят родителите си, които се разделят, но след това са по-щастливи и по-стабилни като са отделно, или да са част от семейство, което остава заедно, но е напрегнато и конфликтно и в което отношенията не са правилните?

Независимо от решението, което ще вземете, е важно да се грижите и за себе си и да търсите подкрепа, когато се чувствате претоварена. Вие имате силата да преодолеете тези трудности и да изградите хубаво бъдеще за вас и децата ви.


Пожелавам Ви най-доброто!
Психолог Людмила Боянова