Здравейте,
Живея с мъжа си от две години и имаме момиченце на година и половина. Искам да го напусна, защото през тези две години разбрах, че той не ме обича, не ме уважава и е с мен единствено заради детето.
Товаме кара да се чувствам много зле. Ще започна от начало. Когато се запознахме той преживяваше раздяла с бившата си, която много обичал. Явно аз съм била един вид заместител, някой който да запълни празнотата в него. Казваше колко много иска да има семейство, дете, да има някой който да го подкрепя о другар в живота. Е аз исках същото, така че скоро нещата се задълбочиха. Забременях от първия опит, желана бременност от двамата, скоро след това заживяхме заедно. Само две седмици след това се пиявиха и първите ми съмнения, че това е грешка. Забелязах, че той си пази телефоните, има парола пистоянно си чати с някого, ако попитам с кого, ами с братовчед ми, с приятел и т. н. Оказа се че има и фейсбук, но не прие моята покана, с мотива - ти си ми приятел в живота за какво ти е във фейсбук да сме приятели. Стори ми се странно. Един ден случайно видях паролата на телефона му, и реших да проверя тази негова потайност. Беше като гръм от ясно небе, освен с бившата, си чатеше с още шест седем жени, две от които рускини. Бяха целувки, сърца, снимки, картички. Две от жените са женени, едната искаше да се видят още веднъж насаме, ужас, а аз глупачката, бременна и повярвала, не знаех как да реагирам. Когато бях в осми месец, той замина за чужбина, а аз реших да отида при майка ми, която живее на час и половина път. Тогава се сблъсках с гнева на майка му- не било редно да ходя при мама, тя не искала да стои сама!!! Почувствах се като заложник, едва ли не да искам разрешение да отида при майка си. Той не ме подкрепи и взе страната на майка си. От този момент всъщност аз подготвях решението си да си тръгна. След като се роди детето ни, нещата не се промениха, напротив стана по зле, чатовете продължават и до днес, повдигах въпроса няколко пъти, не било нищо сериозно, убивал си времето, аз си въобразявам и измислям поводи за скандал и т.н. Чувствам се все по-зле, та ние дори секс не правим, почти не си говорим, след работа той веднага ляга и заспива, десет минути с детето и край, от самото раждане сама се грижа за нея, веднъжне не ме е отменил, не излизаме заедно никъде. Като спорим и се караме не пропуска да каже как дете само искал, аз не го интересувам, не съм важна, само детето е важно, обижда ме, как нищо не правя по цял ден, само едно дете и ме изморявало, несръчна съм, мързелива съм, все по- груби ставаме един към друг. Стана ясно, че всъщност е с мен заради детето, да си тръгвам ако искам, но да оставя детето. Дори майка му ми каза веднъж, че за него жената не била важна, само детето, че били взели от мен каквото им трябва. Постоянно си говорят за мен и моите близки, с тях се държат дръпнато и пренебрежително, трябвало да сме им благодарни че са ме взели...... ужас, не издържам. Искам да си гледам детенцето спокойно, без да ме критикуват как го храня, как го обличам, как аз се обличам. Притеснява ме факта че дъщеричката ми ще расте с разделени родители, не съм си представяла така живота исках да имам щастливо семейство. Но с човек който се е възползвал от мен с цел да се възпроизведе, това не е възможно. Не съм сигурна дали постъпвам правилно спрямо дъщеричката ми, затова пиша тук и моля за коментар и съвет. Благодаря Ви!
