Брат със би полярно разстройство.

[Gonzo]

Здравейте,
Аз съм на 26 живея в САЩ. Имам брат на 35 който има би полярно растройство. Няколко пъти е влизал по психиатрични клиники и 1 път дори в затвор (за дребно престпление седя 1 месец). Ситуацията е такава че въпреки че няколко пъти успява да излезе от това състояние със лекарства, той категорично отказва да се лекува. Категорично. Говорили сме му много пъти молили сме го, той е твърдо против лекарства, по едно време се съгласи да му бият инжекций (беше преди почти 3 години) пооправи се тръгна да ходи на университет (реално има 2 изпита да завърши бакалавър по маркетинг) но го скъсаха на 1 тест и той реши че "спесение няма" и че лекарствата/инжекцийте не помагат. Спря всичко. И така вече 3 години. Не ходи на работа, не учи, дори в къщи не пипа книгите. Много често ни се кара като гледаме телевизия че "гледаме простотии и това било измислица нямаща нищо общо с реалния свят". Говори на много висок глас и се хили. Най-гадното е като съм се прибрал от работа 8-9 вечерта и той примерно в 1 сутринта почне да се хили на висок глас. В различни стай сме но той се хили със много висок тон. Постоянно говори глупости че "негов приятел от Бургас е организирал 11 Септември, че Америка не съществува като държава". Преди 1 седмица пак се опитах да му кажа батко вземи весник потърси някаква работа нещо да правиш дори да е касиер в магазин просто да не е вкъщи. "Каква работа бе? Аз тука света спасявам ти работа ме караш да работя. нямам нужда от такова нещо аз." Говорим съм с много хора тук в САЩ и правилата са такива че след като не нарушава законите няма как да го пренудим да се лекува. Има лична свобода както се вика.   Всичките ми казват "еми такъв е живота, трябва да го приемеш и преглътнеш няма какво да направиш."
Има проблем и с мен, че аз имам много избухлив характер и лесно паля клечката. Говоренето му на простотий 24/7 ме дразни и ме избива на агресия. Случвало се е да го атакувам, не много, но съм му удрял по един два юмрука в рамото. Не се гордея с това, знам че е грешно, знам че на болен човек не се посяга каквото и да направи. Но не мога, да се примиря че братчето ми не е ок, че не разъждава като нормален човек, че може би никога повече няма да е нормален човек. Мисля си че като съм по строг към него като му викам срещу глупостите, като му ударя един в рамото едва ли не ще се събуди и ще осъзнае че не е в прав път. И не става и не става.
Какво трябва да направя за себеси? Как да свикна че той не е нормален. Как да свикна че на него му е позволено да говори глупости. Брат ми е обичам го не искам да съм агресивен спрямо него, просто като ме напуши отвъре и откачам. Имаше един случай 2014 година не беше спал 8 дена подред, накрая ми открадна всичките пари от джобовете и  ги скъса. Когато го попитах кой му дава правото да ми бърка в нещата и да ми къса лично изкараните пари той ме събори на земята и ме риташе със всичка сила 5-6 минути. Молех го да спре казах му че ако не спре ще ме убие той не спираше да ме удря накрая едвам избягах от къщата и се спасих.  От тогава мина много време, излизали сме заедно след това по дискотеки говорили сме си смяли сме се, но спомена остана. И като се случи да го ударя 1-2 пъти всеки път се залъгвам че "това е ок защото този човек щеше да ме убие преди няколко години". Не е ок, и сега когато пиша всичко това го осъзнавам и ме боли че съм се държал така с него. Но при мен гадното е че когато съм спокоен мисля такива неща, а когато ми кипне изгубвам всякаква мисъл в главата си и ставам агресивен. Опитвам се да се контролирам преди работа ходя на фитнес и вдигнам много тежести с идеята да изразходвам енергията си, проблема е че на последък превикнах с тежките тренировки и пак се чуствам нервен около него. Какво мога да направя? Как да си вкарам главата че брат ми е болен и това е ок. И че трябва да го подкрепям и да бъда негов брат и приятел, а не враг?

[Boyanova]

Здравейте,

Тук също има такъв момент, че ако лицето, което има психично заболяване, не желае да се лекува, то няма как да бъде заставено на сила.

Но има и една особеност. Ако лицето не е в състояние да взема адекватни решения за себе си, то най-често някой от близките му завежда гражданско дело в съда на основание, че роднината му страда от психическо заболяване и има неадекватно поведение, като е засегната способността му да осъзнава действията и да контролира постъпките си, че няма критично отношение към поведението и здравето си, че си вреди по този начин, с което така на това основание се претендира за поставяне под пълно запрещение. Представят се медицински документи, свидетелски показания. Така някой загрижен близък на болния придобива право на настойничество. А от там и болният вече няма как да откаже лечение, с което и съответно се спира омагьосаният кръг, при който болният хем е зле, хем отказва да му се помогне по какъвто и да е начин.

При брат Ви биполярното разстройство трябва да е с поддържащо лечение и ако той очевидно сам не е в състояние да осъзнае необходимостта от това, с което вреди на себе си, а и на околните си, на вас също, то обмислете вариант за настойничество.

Предполагам, че в САЩ не е по-различно от България и така чрез настойничество, брат ви би получил адекватното лечение, от което се нуждае. Бихте могъл, ако желаете, да се обърнете към адвокат, който да Ви консултира по този въпрос по-компетентно от мен.

В противен случай ще Ви е много трудно. Описваното от Вас поведение на брат Ви е типично за хората с биполярно разстройство. Трябват му лекарства. Трябва и някаква терапия, която да му помогне да се социализира. 

Надявам се мнението ми по някакъв начин да Ви е било от полза.

психолог Л. Боянова

[Gonzo]

Здравейте,

Тук също има такъв момент, че ако лицето, което има психично заболяване, не желае да се лекува, то няма как да бъде заставено на сила.

Но има и една особеност. Ако лицето не е в състояние да взема адекватни решения за себе си, то най-често някой от близките му завежда гражданско дело в съда на основание, че роднината му страда от психическо заболяване и има неадекватно поведение, като е засегната способността му да осъзнава действията и да контролира постъпките си, че няма критично отношение към поведението и здравето си, че си вреди по този начин, с което така на това основание се претендира за поставяне под пълно запрещение. Представят се медицински документи, свидетелски показания. Така някой загрижен близък на болния придобива право на настойничество. А от там и болният вече няма как да откаже лечение, с което и съответно се спира омагьосаният кръг, при който болният хем е зле, хем отказва да му се помогне по какъвто и да е начин.

При брат Ви биполярното разстройство трябва да е с поддържащо лечение и ако той очевидно сам не е в състояние да осъзнае необходимостта от това, с което вреди на себе си, а и на околните си, на вас също, то обмислете вариант за настойничество.

Предполагам, че в САЩ не е по-различно от България и така чрез настойничество, брат ви би получил адекватното лечение, от което се нуждае. Бихте могъл, ако желаете, да се обърнете към адвокат, който да Ви консултира по този въпрос по-компетентно от мен.

В противен случай ще Ви е много трудно. Описваното от Вас поведение на брат Ви е типично за хората с биполярно разстройство. Трябват му лекарства. Трябва и някаква терапия, която да му помогне да се социализира. 

Надявам се мнението ми по някакъв начин да Ви е било от полза.

психолог Л. Боянова

Благодаря за отговора, наистина не е лесно. Но, аз се интересувам повече за себеси в случая. Какво трябва да направя за да приемам повече неговото поведение. Да не се дразня, да не съм агресивен. Казвам си той е болен не му се вързвай каквото и да прави и казва, и 1-2 дена съм спокоен и после го чувам да каже някоя глупост и избухвам и то много. Почвам да крещя да псувам да обиждам. Как да елеминирам това? Не е честно да третирам по този начин болен човек, и го знам. Но като избухна става за секунди всичко, и не мисля много рационално в тези моменти.

[Boyanova]

Здравейте,

Пишете:

Какво трябва да направя за да приемам повече неговото поведение. Да не се дразня, да не съм агресивен. Казвам си той е болен не му се вързвай каквото и да прави и казва, и 1-2 дена съм спокоен и после го чувам да каже някоя глупост и избухвам и то много. Почвам да крещя да псувам да обиждам. Как да елеминирам това? Не е честно да третирам по този начин болен човек, и го знам. Но като избухна става за секунди всичко, и не мисля много рационално в тези моменти.

Всеки човек е уникален и това, което би дало резултат при един може да не даде резултат при друг и особено, когато става дума за сложни ситуации, в каквато се намирате Вие. Промяната на поведението е дълъг процес, който във Вашия случай е най-добре да е чрез съвместна работа и проследяване от психолог. Най-добре е да се обърнете към такъв.

Успех.

психолог Л. Боянова