Здравейте,
започвам темата с това, че приключих връзка съвсем наскоро - връзка в която се чувствах щастлива за кратко и след това, започнах да изпитвам силна болка, тъга, напрежение. Загубих доверие в човекът до себе си.. Мисля ,че имах достатъчно причини това да се случи и то още в самото начало. Обвинявам се, че не съм достатъчно търпелива и торелентна. Обвиних се, че съм прекалено ревнива, но ето го и причините, накратко.
1. Открих картички от бивашта му приятелка, за която ме убеждаваше, че са останали просто приятели, а в тях имаше съвсем не приятелски послания и откровени флиртове, липса на граница, които по- късно за жалост забелязах и в чатовете между тях. Бях си обещала да не докосвам телефона му, но този път, не се сдържах. Беше коментирал връзката ни с бившата си дори на места видях язвително и подигравателно отношение към мен. За пред мен, разбира се имаше цветя подаръци усмивки, а зад гърба ми - лъжи....
2. Една събота, той просто ме заряза в колата( тогава ми прилоша от пътуването) Ей, така ме остави и се върна след час и половина. Не знам дали е редно да зарязваш, човек на който му е лошо, сам някъде сред нищото. Човек, който твърдиш че обичаш или най- малкото държиш на него.
3. Изречени дребни лъжи и флиртове с други жени в социалните мрежи. Някак преглъщах всичко, това на големи дози и се питах какво не е наред.
Почувствах се унизена, наранена и предаена....Не смятам, че вината е в мен, въпреки всичко, въпреки, че я чувствам, не зная защо,...смятам, че простих достатъчно много пъти, на човек, който сякаш не е тук с мен, а някъде другаде. Простих, но си тръгнах. Просто не издържах. Той от своя страна непрекъснато ме предупреждаваше, че е кофти човек и не заслужава да страдам за него. Призна си, че е постъпил несправедливо спрямо мен, но вече казах край. Не съм си позволила флиртове зад гърба му нито предателства, за да получавам това отношение. Когато обичаш един човек, ти просто го обичаш. Не исках да сложа край, но не издържах. Просто не издържах...