Здравейте!
Благодаря за възможността да споделя проблемите си и да задам въпросите си. Жена на 30 години съм. Това, което искам да споделя е, че прекарах живота си до тук в страх за близките ми. От както се помня около мен винаги е имало някой болен. Преди няколко дни разбрах, че баба ми, жената, която ме е отгледала и която винаги съм обичала най-много от всички, е с напреднала бъбречна недостатъчност. Едвам издържам психически, държа се само, за да мога да й бъда полезна и да й давам кураж. Пред нея пазя самообладание, но само аз си знам през какъв кошмар преминавам. Търся съвети от лекарите, за да знам как да се грижа за нея, но не знам как да мина през това. Силите ми са на изчерпване. Моля, дайте ми съвети как да се справя с тревогите си, за да мога да съм й полезна, а и на другите ми близки хора също. Другият ми въпрос е как да я подкрепям, какви са точните думи, защото тя много се страхува.