Израснах в бедно семейство, в което проблемите с парите бяха постоянни. Винаги съм се притеснявала, че парите няма да ми стигат, а и винаги съм искала хубави дрехи, хубави вещи, каквито ми липсваха в детството. Добрата заплата бе основната мотивация да завърша висше и да си потърся работа след това. Но мечтаната заплата се оказа по-скоро фантазия, отколкото реалност и се наложи да се примиря с позиция, която можеше да започна веднага. Не ми плащаха достатъчно, но с лишения успявах да се справя. След време обаче ми писна да съм човек, който живее само за да си плаща сметките и така паднах в друг капан - кредитите. Изтеглих хиляди, за да пътувам, да си сменя дрехите, да се погрижа за външния си вид, за здравето, но понеже заплатата ми беше малка, се налагаше непрекъснато да тегля. Тази година се навих да напусна работа, понеже отношението на колегите към мен ставаше все по-остро, минах на борсата, започнах работа на свободна практика, обединих кредитите си и уж си бях съставила някакъв план. Но не го спазих, отнесох се с едно пътуване и отворих нова дупка с кредитите. Накратко, стигнах до позиция, от която винаги съм се страхувала - да дължа повече, отколкото получавам. Опитвам се да продам някои от вещите си и си блъскам ума как да вкарам финансите си в ред и как да загърбя желанието си за нещо красиво, докато започна да изкарвам добри пари. Но с всеки следващ ден страхът ми расте и затова ви моля за съвет. Какво мога да направя, смятате ли, че някоя стара нагласа ме води към това положение и имам ли проблемно отношение към парите, заради което имам и финансови проблеми?
