С моя приятел сме от 1 година, но много се караме все се намира, за какво по някога за глупости, по някога за сериозни неща. Заради тези караници много пъти си казвахме край, но все намира ме път един към друг, за да се сдобрим. Той казва, че аз съм предизвиквала всичко. Все по някакъв начин, ме изкарва мен виновната за всичко. Аз знам, че не съм лесен характер но пък той още по малко. Когато сме скарани, по-често аз поемам инициативата да го потърся и това някак му дава, още по-голямо самочувствие. Той също след това ме търси, но все съм длъжна да слушам обиди, които наистина са гадни и ме нараняват. Не знам защо всичко му прощавам обижда ме, случвало се е да ми удари и шамар. При, което му се сърдя ацки много. След, което той става най милия и аз му прощавам, знам е защото го обичам и искам и той да ме обича така. И искам да знае, че никога не бих се отказала от него, но всякаш с тези действия си вредя още повече. Имам чувството, а и той ми показва с действията си, че не означавам нищо за него. В другия момент е правил неща за мен, които никой не е правил до сега. В началото ми харесваше, че не отказва от мен. После ми каза, че му е писнало от караниците ни и драмите ми и не може повече. Опитах се да не съм толкова избухлива. Помолих го за втори шанс и след това всичко се обърка. Имам чувството, че си прави, каквото иска с мен. Разделяме се аз му звъня той си изключва телефона, или вдига казва, че нямам място в живота ми. Но след няколко дни той ме търси и аз веднага забравям за всичко. Знам, аз съм си позволила да се държи така защото, много лесно му прощавам. Просто се чувствам зле без не искам да сме разделени. Чувствам се ужасно и правя, всичко възможно да си го върна. Да той вижда това и се възползва знам. Но аз само искам да знам дали ме обича и се държи така, защото го е страх да не разбера, че като ме обича ще го нараня. Както ми е казвал, че много жени преди са го наранявали. Да много пъти ми е казвал, че ме обича, но също така, че не го интересувам и не означавам нищо за него. Дали с мен или не му било все тая. Но защо тогава е с мен. Според мен го е страх да си признае, че наистина ме обича и не може без мен, иначе защо ще ме търси. Не знам много съм объркана може да се лъжа и той наистина, да не се интересува чак толкова от мен. Не се отказвам защото знам, че на мъжете им трябва време, за да разберат, че една жена е важна за тях. Просто си мисля, че чака да види, какво означава той за мен. Аз много пъти му доказах любовта си. Търпях обиди и преглъщах егото си. Сега даже пак се скарах ме и то за глупости. Просто аз изразих мнението си по един въпрос. Той каза, че го дразня и ми затвори телефона. След това аз се обидих от държанието му и му казах, че не може да се държи с мен така. Казах, че това, че имам различно мнение от неговото, не му дава право да се държи така, и че не искам да бъда повече с него. Той пак започна да ме обижда и каза, че това много пъти, го е чувал. От вчера само ме обижда, а вечерта ме пита дали искам да се видим. Днес не е спрял да звънни. Казах му, че уж съм му изневерила за да го подразня, защото той много ме дразни, като ме обижда, какво да правя с този човек, вече не знам.
