Здравейте отново! Много благодаря за бързия отговор и за подкрепата, която намирам в него. особено в това, че намирате, че "заслужавам". Не веднъж през живота си съм чувала тъкмо обратното от семейството ми, когато бях дете, а сега от работодателите ми. Родителите ми са разведени. Обстановката вкъщи беше много напрегната и това ми се отрази. Живеехме в оскъдица. Възпитаваха ме в това, че трябва да съм отговорна преди всичко към околните и че не бива да се "глезя" с нищо. Не че имаше с какво в онези години. От както се помня живея в страх за живота и здравето на близките ми, тъй като вкъщи често се говореше за болести. Израснах напрегната и угрижена и с ниско самочувствие, което крия по дрехи, грим и парфюми, както и зад образователни степени и различни курсове-по езици и шофьорски. Мислех си, че постигайки такива неща ще повиша и самочувствието си и ще започна да гледам на себе си като на пълноценен човек. Само че това не се случва, дори се потискам от това, че не съм добър шофьор, че не можах да науча езиците, които опитвах да науча, че не съм работник с потенциал. Вероятно това съм пренесла и във връзката ми, но не мога да осъзная точно как. Затова допускам, че вината може да е в мен. Приятелят ми сне контрола от мен половин година след началото на връзката ни, в резултат на това, че му заявих, че след като за мен важат определени правила, би трябвало той да спазва същите. Реши да не ми прави сцени на ревност, за да се чувства освободен от правилата, които сам наложи. Това от което най-много ме заболя беше отговорът му-"Прави каквото искаш, но не изисквай от мен това. Несправедливо е да се намесваш в отношенията ми с хората". Като това се отнасяше до общуването му с жени, с които е имал любовни отношения. Каза ми, че ако искам ще се разделим, но че нямам право на претенции към това. Започнах да се чувствам маловажна, т.е. той не иска да направи за мен това, което направих аз за него, за да бъде с сигурен с мен, изтълкувах, че тези жени са по-важни от мен. И така малко по малко ме обзе неконтролируема ревност, която се подхранва допълнително от това, че напоследък нямаме интимни отношения. Както казах, в това отношение определено имам проблем. Страхувам се дори от това да не хлътне по някоя колежка и позната, защото чувствам, че имат превъзходство над мен. Това ме мъчи. И ме обърква, защото не мога да си дам отговор дали неговото отношение към мен е некоректно или аз наистина съм параноична. Аз ли не разбирам правилно любовта, защото за мен тя не е само в правенето за другия на това, което е лесно и/или доставя удоволствие, и това което казва "правя за теб това, за да нямаш претенции към онова", нито пък само думи като "Обичам те".
Това е първата ми дълготрайна връзка. Преди нея имах друга, но не беше нито сериозна, нито драматична. Прекратих я с лекота в сърцето. Човекът с когото бях тогава също не се чувстваше зле от това. Онази връзка започна с мимолетна свалка и тъй като бях свободна, дори самотна, реших да опитам. Не беше сериозно, нямахме емоционални проблеми. Не мисля, че има отношение към това, което изпитвам сега.
