Странна работа, приятели. Медицината стана съвременна, нашите болници се въоръжават с най-нови уреди, лекарствата ни обещават едва ли не мигновено оздравяване. Направо да си помисли човек, че всички сме длъжни да се излекуваме веднагически. Но някак си се получава нещо друго.
Все повече хора са болни. Все повече болести се изнамират. Можете ли да си представите човек, който е съвършено здрав и никога от нищо не е боледувал?
Лично на мен, уви, такива случаи не са ми известни. Но даже и да са известни на вас, съгласете се, че това са изключения от правилото. А като правило, човек, когато и да е, но все някога, боледува. И каквато и да е съвременна медицина, не му помага да избегне това, нали така?
За това как по-рано са живели хората
За какво човек е измислил оръдията на труда? Защо се е научил да си пали огън? Защо е овладял земеделието и животновъдството? Какъв е смисълът на тези неща, каква е главната им цел, как вие мислите?
За да си осигури потребностите на тялото. Ето затова.
Всички негови изобретения в далечното минало са преследвали една единствена цел - да удовлетворят потребностите на неговото тяло:
Топло (огън);
Безопасност (оръжие, огън);
Храна (оръдия на труда, огън, земеделие, животновъдство);
Разумната дейност помагала да се ловува, да се осигури защита от хищници, да се достави повече храна. Съзнанието е било инструмент за удовлетворение на потребностите на тялото.
И това правило се е съхранило в продължение на много векове.
А съвременният човек?
Какъв смисъл има всичко, което той прави? Да, разбира се този същият! Да се нахрани. Само че сега много от нас не обработват земята. Иначе смисълът е същият. Да се осигури храна.
Разбира се, всеки от нас има и други неща, в които влага смисъл, аз това го зная. Да се направи кариера, да се купи дом, да се купи автомобил. Но отново, каква е крайната цел на всичко това? Не е ли същата, каквато е била винаги? Храна, топло, безопасност. Психолозите наричат тези потребности основни.
И така, изяснихме, че преди всичко, човек се стреми първо да задоволи потребностите на своето тяло. Ако в древността хлябът растеше по дърветата, а мамутите се хвърляха сами в пропастта, то човекът навярно не би стигнал твърде далече от маймуните.
Но храната е необходимо да се набавя и това е по-лесно да стане, ако се използва ума. Обаче съвременният сапиенс е отишъл в своите умотворения толкова далеч, че е престанал да счита телесните си потребности за базов смисъл на своята жизнедеятелност. И сега какво? Ние си продължаваме да си живеем, какво друго да правим. Но какво още се случва? Ето това, че ние трябва да живеем, за да достигнем нещо в своя живот.
От тук започва пътят към болестта. Човек престава да се отъждествява със своя физически Аз и започва да интерпретира себе си предимно като сапиенс. Той е сапиенс и неговите житейски цели са сапиенски, а неговото тяло е нещо като работещо тамагочи. То трябва да работи колкото се може повече и безпроблемно.
Освен това е нужно от време на време да се храни, да си почине. Но тамагочито му с тамагочи на практика все се случва да боледува. Или ще има мигрена, или язва ще хване, или ще си завъди болки в ставите, или нещо друго. Разбираемо, тогава тамагочито трябва да се лекува, за да може максимално светкавично да се върне към работа.
Глава те боли?! Ами ето ти аналгин и давай отчета на работата да си го завършиш, а и още вчера трябваше да го направиш, тамагочи такова! Клониш към заспиване? Ами ето ти кафе. Умора? Я изпий една енергийна напитка. Глад? Ами ето ти хот-дог. И работи, работи, работи и не спирай!
Преуморените коне ги убиват, нали?
Нашето тяло, нашият физически "Аз" се превръща в роб. В пълния смисъл на тази дума.
Сапиенс се отнася към своето тяло така, както селянинът към кончето, което е длъжно да изпълнява за него и най-тежката работа.
Но ако някога в далечното минало смисълът от всичко това е бил в удовлетворение на потребностите на тялото, т.е. да се похапне, да се поспи, да се поседи на топло, то сега нашето тяло работи затова, за да може неговият собственик да се сдобие с нов мобилен телефон с GPRS функция и вградена камера.
Какво се получава?
Тялото го стресираме с по-малко храна (диети, вегетарианство). Доставяме му по-малко сън. Не отделяме достатъчно време за отдих. И работим. Ние получаваме някакви пари в замяна на работата на тялото, а какво получава тялото? Тялото е стресирано от сапиенските цели, които нямат нищо общо с неговите базови потребности.
Тялото живее единствено заради самото себе си. Разумът ни е призван да помогне на човека да достигне до по-голям телесен комфорт. До повече храна. До повече топло. До повече безопасност. До по-малко труд и до по-малко физически усилия.
Но в днешни времена умът живее сам за себе си, използвайки тялото като инструмент за достигане на своите си умствени цели.
Проблемът е, че за тялото такъв живот, ръководен от ума, е съвършенно безсмислен. За него вие го принуждавате към робски труд и нищо повече.
Ето защо се стига до извода, че е възможно депресията да има телесна природа.
Депресията обикновено се разбира като умствена умора. УМСТВЕНА. Подчертавам това.
Наоколо човека всичко кипи, живее и се радва, а той, сдухан и нищо не му се иска. И както е известно, такова състояние може да се проточи с години.
Само че, ако смисълът на живота не е изгубен от ума, а от тялото? Какво, ако нашето физическо Аз, съзирайки за себе си безсмислието да гони кариера и модни джаджи, толкова се е уморило, че иска само едно - да падне и да издъхне?
Замислете се за това.
Много е вероятно истинската природа на депресията да е не умствената, а телесната.
Ако тялото става роб на ума, то като роб започва да се съобразява с всичките "трябва", "длъжно" и "задължително". Но какво може да иска един роб? Само едно- свобода. Освободете своето тяло от робския труд и вие ще можете да се върнете към здравето, към щастието и към пълноценния живот.
По материали от чуждестранния печат.
Превел: психолог Л. Боянова
