Здравейте,на 25г.съм и съм семейна жена.Омъжена съм от 7г.Даже не знам от къде да почна.От доста години имам проблем,постоянно се сещам за миналото ми,което не е много хубаво.До преди няколко месеца не ми пречеше толкова на сегашния живот,но от 2-3месеца вече стана непоносимо.Винаги до сега съм подтискала,разсейвала мислите си,когато ми дойде някой спомен в главата.Бях омъжена от 2г.когато почнаха и физическите проблеми,паник атаки,ниско кръвно,повдигане (близо от 10г) болки в стомаха,световъртеж.И тези спомени от преди вече ми пречат толкова много,че не мога да живея пълноценно,сякаш се намирам в друг свят,с всички сили се опитвам да продължа живота си.Всичко започна,когато бях на 17г.когато направих грешка и изгубих девствеността си (туркиня съм) Изневерих на приятеля си с бившия ми..След,което съжалявах жестоко,бившия ме заряза и останах сама Не можех да споделя на никой какво се случва с мен,Тогавашния ми приятел А' спря да говори с мен за около 2-3седмици,когато една сутрин ми звънна телефона и ми казаха,че той се е оженил за друга.Трети неочакван шок за 1-2 месеца.Толкова много бях,ядосана,тъжна,чувствах вина за всичко,което се случва.А' ми звънна и каза,че всичко е подредба на майка му,женитба на сила.Бяхме заедно 2г.Имахме куп проблеми,обичахме се,но никой не позволи да бъдем заедно.Той ми прости за грешката ми,борихме се със всички сили за да останем заедно, избягахме няколко пъти,но майка му все ни спираше,не пускаше снаха си да си ходи.Родителите ми разбраха,че се виждам с женен мъж и ме тормозиха вкъщи,че ще станем за позор, казваха ми да не повтарям грешката на по-голямата ми сестра,че иначе баща ми ще се самоубие и какво ли още не.Не можех да им кажа,че съм загубила честта си и,че за това толкова драпам да съм с него.На капак на всичко,искаха да ми уредят брак,с човека който ми отне девствеността.Просто исках да умра.Майката на А' разбра,че няма да се разделим и го изпрати в чужбина,и разбира се пак беше клопка,2 дена след като той замина тя изпрати и жена му там.Вече се чувствах толкова безсилна,уморена,изтощена.Беше там 6м.През това време, докато го нямаше си давах кураж да продължа напред,оправих си отношенията с нашите.Тогава се запознах със сегашния ми съпруг.Виждах го като приятел и му разказах,цялата история,вярвах му много.Той ми даде подкрепа,не ме съдеше,даваше ми кураж.Тъкмо си казвах край на проблемите и хоп А' си дойде.и хайде пак неприятности.Обичах го много,но без него живота ми беше по спокоен,и някък свикнах да нямам проблеми през този период в,който го нямаше.И накрая се отказах от него,избрах сегашния ми съпруг,не защото го обичах а,защото ми беше подкрепа през тези 6м.,защото ми писна от проблеми,защото не исках и аз като сестра ми да нараня нашите.Имах толкова причини да го напусна.Започна един вътрешен конфликт какво .Лишихда направя..??Кое да избера,това,което искам или това,което е правилно и наранява само мен и него и никой друг.Лиших се се от човека,който обичам.Живеем в един град и все го виждам,все ме пронизва с погледа си,навсякъде спомени.Видя ли го всичко ми се преобръща.Подтискала съм куп чувства и емоции,за да продължа сегашния ми живот,не искам да нараня съпруга си,не искам да си мисли,че не го обичам.Предпочитам да страдам аз,отколкото пак да нараня някой.Станах доста нервна,агресивна,мисля,че имам и нарцистично поведение,отслабнала съм,имам схващания на вратът.През всички тези години се грижих за семейството си,помагах физически и психически на всеки,който има нужда.Разсейвах се доста с чистене,за да не мисля за миналото.Пиех седатиф 4г.дейсташе ми добре,сега пак го приемам.Даже не знам как да ви обясня как се чувствам.Ако искате питайте ме нещо,за да ви обясня,че не знам за какво първо да пиша.
