В днешно време хората никак не харесват комплексарите и по един или друг повод честичко се казва: „Зарежи го тоя, той е комплексар” или съвсем директно: „Има еди какъв си комплекс”. Тези изрази са толкова популярни, че често хората, които ги ползват, въобще не се замислят какво всъщност е това комплекс и имат най-бегла, а често пъти и невярна представа относно значението на това понятие.
Всъщност комплексът (Complex- лат. – връзка, съчетание) в психологията е понятие, обозначаващо формиращата се в несъзнаваното или изтласканата в него съвкупност от представи, които оказват влияние върху психиката и поведението.
Нека да разгледаме по-подробно двата вида комплекса, които са най-често ползвани при разговор, а именно комплексът за непълноценност и комплексът за превъзходство.
Концепцията за тези комплекси принадлежи на Адлер. Трябва да се отбележи, че думата „комплекс” по отношение на непълноценност или превъзходство, се ползва да означи преди всичко прекомерното чувство на непълноценност или на превъзходство.
Според Адлер комплексът за непълноценност е неразривна част от нашето битие и абсолютно всеки човек в най-ранното си детство преживява усещането за собствената си недостатъчност, защото детето се чувства малко на фона на възрастните, слабо и незнаещо, неможещо спрямо тях и в неговите очи възрастните изглеждат могъщи. Ако няма допълнително провокиращи това усещане фактори, като небрежност на родителите, някакви сериозни заболявания, реални или мними неуспехи, то възникналото чувство за непълноценност се изтласква в несъзнаваното, като се компенсира за в бъдеще с дейности, носещи успех. Ако това се окаже недостатъчно, тогава се стига до т.нар. свръхкомпенсация.
Тази свръхкомпенсация пък е именно това, което поражда комплексът на превъзходство над другите. В концепцията на Адлер най-честият начин, по който се проявява свръхкомпенсацията, това е властта. Той разглежда комплекса за непълноценност като източник на волята за власт. Но комплексът за непълноценност не винаги поражда комплекс за превъзходство.
Реално погледнато, всички ние в някаква степен се стремим към превъзходство, тъй като това е една от силите, които ни движат да постигнем поставените пред нас цели, да осъществим своите планове.
В заключение може да се добави, че е нормално при всеки човек да има чувства на непълноценност, на превъзходство. Патологията се появява само тогава, когато у психиката на дадения човек връх вземе неадекватността, спре се неговото развитие, появи се депресия.
Автор: психолог Л. Боянова
